Падането по стълбите на Байдън е своеобразен символ на безсилието на глобализма

Раздел: Кратки разбори
23.03.2021 г. ▶

Не искаме да се присмиваме на слабостта на американския президент, все пак е човек на възраст, който чисто по човешки беше толкова щастлив, че най-после се добра до поста, към който се беше стремил цял живот. Да, това стана далеч след най-дееспособните години на живота му, и с измама. Но той далеч не беше виновникът за нея, той просто беше представителното лице, на гърба на чиято едновремешна популярност глобалистите успяха да си върнат Белия дом. Ако някой като вицепрезидентката Харис (и несъмнена бъдеща президентка, щом Байдън бъде оттеглен след година-две) беше противник на Тръмп, дори и измамите нямаше да помогнат.

Неговото падане по стълбите към самолета обаче показва доста по-дълбок проблем при глобалистите. „Няма хора, разбери!“ Хора като Сорос, Бжежински, Кисинджър, израснали и оформили се като личности по съвсем други, много по-сурови времена, успяха да доведат глобалистическия проект до неговия връх в периода 1991-2015 г., когато светът до голяма степен беше под властта на САЩ, техният първообраз на световно правителство. Неслучайно и самият Байдън е почти техен набор. Но никой не е вечен и тези хора неизбежно си отиват, а с тях и идеологията им. Въпреки опитите им да предадат делата си на свои наследници, израсналите при много по-разглезения живот след Втората световна война техни избраници просто нямат същия нрав, целеустременост и коравосърдечие, за да ги продължат успешно. Синът на Сорос постепенно изземва функциите на своя баща, но е бледа негова сянка във всяко едно отношение. Не се различава съществено от кой да е активист за „социална справедливост“ (в американския смисъл, сиреч привилегии за всякакви малцинства за сметка на държавотворното население) на неговите години. А може би ще ги наследят новите кандидат-глобалисти? Гейтс ли, с налудничавите си идеи за закриване на слънцето? Зукърбърг ли, с пелтеченето си в американския сенат? Най-богатият човек в света (според официалните класации) Безос, който не можа да си оправи дори собственото семейство и се самоунижава заради пубертетско залитане по някаква жена? Не. Очевидно не.

Падането на Байдън е и своеобразно послание, което ще разколебае още повече нормалните хора, гласували за него (фанатиците са ясни, но те не печелят избори и не могат да движат една страна без мълчаливата подкрепа на мнозинството). Това ли е „силата,“ която САЩ искат да налагат по цял свят, ще си помислят те. Очевидно не. Очевидно ще си спомнят за късния СССР и престарелите му водачи преди Горбачов окончателно да го затрие. Това ли очаква и САЩ, ще си помислят те с доза оправдан ужас за бъдещето на децата си. Той вече е факт в писанията на много американски родители в Интернет.

Времето е неумолимо и не се поддава на социално инженерство. Колкото и да се опитват глобалистите да форсират нещата в отчаян опит да завършат успешно плановете си, времето им отмина. Вятърът на независимостта и взаимното уважение между народите по света ще духа все по-силно.

Лъжливата пропагандна кампания на ЕС подсказва за нова джихадистка офанзива в Сирия

Раздел: Кратки разбори
19.03.2021 г. ▶

Вчера попаднахме на изключително грозна и лъжлива рекламна кампания във Фейсбук, платена от една от всичките агенции на ЕС, която най-безочливо повтаря вече отдавна напълно дискредитираните опорни твърдения за сирийското правителство и в частност президента Башар ал-Асад. Поводът е десетгодишнината от началото на уж гражданската, но всъщност подклаждана отвън война в Сирия, както и предстояща среща на ЕС за празни приказки по въпроса. Пропагандата е поднесена под формата на комикс, навярно за да привлече повече внимание сред младите. Съпровожда я тъжна музика, изсвирена на пиано. Разказва се за смели младежи, които били измъчвани от Асад заради някакви драсканици по стените и как това уж предизвикало протестите от 2011 г. А злият Асад смазал протестите, войската нападала градове и села и избивала хиляди цивилни. Някои войници се възпротивили на тези заповеди и така започнала гражданската война... Затова станала и „бежанската“ криза в Европа - накратко, заради Асад.

А сега да си кажем истината. Войната в Сирия е запалена и подклаждана дълго време изключително отвън - от САЩ, Израел, Саудитска Арабия, Катар и пр. Причините за войната са:

• Нежеланието на Асад да пусне газопровод от Катар да мине през Сирия към Турция и Европа

Вместо това, той подписва договор да пусне газ от Иран по този маршрут - заради войната обаче този проект все още е незавършен. Подозира се и руско влияние в неговото решение по въпроса - естествено, за Русия е по-добре съюзникът Иран да получи този пазар и влияние, отколкото Катар, където има американска военна база. Тази основна причина за войната често се пренебрегва в името на пропагандата, но тя не убягва на хората, които търсят истината отвъд медийните заглавия. При управлението на Тръмп нещата между американци и катарци се поразсъхнаха, те бяха официално обвинени от Саудитска Арабия и др. за подпомагане на джихадистите в Сирия. Причината за това може би се криеше и в желанието на Тръмп да изнася втечнен американски газ за Европа, на което начинание катарците би се явили конкуренти... Е, тези планове засега пропадат, след като Тръмп беше свален и „демократите“ зарязват добива на нефт и газ в САЩ за сметка на „зелените“ фантасмагории.


• Неугасващият конфликт между Израел и Иран

Като приятелски настроен към Иран и техните милиции, свързани с Хизбула, Асад е крайно неудобен и за Израел, които отдавна имат желание да го свалят. Дори и сега, когато негласно подкрепяните от тях джихадисти на практика са загубили войната, Израел продължават почти ежедневно да обсипват Сирия с ракети, твърдейки, че удрят ирански шиитски милиции. Израел от десетилетия са окупирали и Голанските възвишения, територия, която законно е на Сирия. Така че те имат голям интерес в Сирия на власт да дойде техен човек или най-малкото страната да бъде в хаос.


• Амбициите на Турция в Северна Сирия

Ердоган видя в хаоса в Сирия добра възможност да започне да разгръща неоосманистките си амбиции. Сложи ръка на част от териториите отвъд границата между Турция и Сирия и осъществи множество наказателни акции срещу кюрдите в тези райони, оправдавайки се официално, че те били терористи от забранената в Турция ПКК. Впрочем, тя е забранена и в Сирия след споразумението от 1998 г. в Адана, даващо право на турците да преследват кюрди до 5 км в сирийска територия, и заради което е изгонен от Сирия и впоследствие заловен в Турция и Йоджалан, водачът на ПКК. И точно на невъзможността Сирия да спазва това споразумение се позовават турците за операциите си в Северна Сирия днес. Невъзможност, за която и Турция активно допринася - в момента тя е един от основните помощници на каквото е останало от джихадистките групировки, биещи се срещу Асад. Нежеланието на Ердоган да признае легитимността на властта на Асад показва, че той иска от Сирия нещо много повече от даденото на Турция в Адана.


• И не на последно място, войната срещу християнството

Едно нещо, което със сигурност няма да чуете от западните медии, е фактът, че Асад е изключително толерантен управник. Под властта му в мир съжителстваха - а и все още съжителстват в областите, където правителството възстанови властта си - различните вероизповедания, които в Сирия са над 10. В страната има мюсюлмани и от сунитите (над 2/3 от жителите на Сирия), и от шиитите (самият Асад е алауит, което е шиитска секта), има и различни групи християни, които преди войната бяха 11-12% (около 2-2,5 милиона). Сред тях има и много православни. Християните в Сирия пострадаха най-тежко от войната, за джихадистите те разбира се бяха мишена номер едно, и бяха избивани поголовно. Много бяха принудени да напуснат родните си места, между половин и един милион напуснаха Сирия. Хубавата новина е, че много от тях вече се завръщат, след като правителството възстанови властта си над много от териториите, в които живеят.

Несъмнен факт е, че в Западния свят християнството вече не е на почит и е подложено на постоянни атаки, а каквото все още остава от него и духовно, и институционално, е плод по-скоро на инерцията от изминалите векове. Затова чудно ли е, че Западът подкрепи джихадистите в Сирия, избиващи християни, срещу Асад, който дава възможност на християните да живеят и изповядват вярата си необезпокоявано? Чудно ли е, че чрез своя човек във Фанар западните служби се стремят да разбият и Православието, последната крепост на вярата в Христос, неподдала се все още на светските прищевки, както католицизмът и протестантството направиха преди много векове?

САЩ, ЕС, Израел, Саудитска Арабия и сие загубиха безвъзвратно войната в Сирия с влизането на Русия в нея през 2015 г. Стана ясно, че Асад няма да бъде свален, и той постепенно си възвърна властта над по-голямата част от страната. В градовете, от които джихадистите бяха прогонени, нормалните хора се завърнаха, включително стотици хиляди от истинските сирийски бежанци в Европа, покрай които влязоха още милиони от други части на света. Нормалният живот се възстанови. И докато Тръмп се опита да излезе с чест от тази напълно безсмислена за САЩ война, узурпаторите на властта след него изглежда ще се опитат да я възпламенят наново чрез подкрепа за джихадистките групировки. Макар и да осъзнават, че не могат да постигнат нищо повече от удължаване на хаоса с още няколко години, в които да се надяват на чудо, което да изскочи отникъде. И пропагандната кампания на ЕС, повтаряща глупостите от преди 10 години, в които много невежи относно Сирия европейци навремето повярваха, е ясен знак за тези намерения. Все още много европейци са невежи относно Сирия, но за десет години се натрупаха безброй факти, показващи истината, и вече е много по-трудно да излъжеш. Например мистичната „Сирийска свободна армия“, за която слушахме ден и нощ по времето на Обама, че щяла да свали Асад и да възцари „демокрация“ в Сирия, се оказа не действителна военна сила, а представителна дружинка за фотосесии, която е в комбина с джихадистите и им предава получените от Запада оръжия при първия удобен случай. А „милосърдните герои“ от „Белите каски“, получили дори Оскар, се оказаха част от сирийския фронт на Ал-Каида. Оскарът всъщност им приляга, с оглед, че „спасителните“ им акции са доказани постановки. И въпреки всичко, ЕС и западните медии продължават със старите лъжливи рефрени... Ясно е, че се готви нова офанзива и масите трябва да бъдат обработвани да я подкрепят, но твърде много ни подценяват. Подобни бутафории можеше и да минат във времената, когато единствено приближените до службите медии имаха възможност да отразяват войните и въобще обществено-значимите събития, но те са обречени на провал в епохата на Интернет.

Треперещата нова власт в САЩ

Раздел: Кратки разбори
22.01.2021 г. ▶

Не става дума единствено за напредналата възраст на новия президент... Изключителният страх, под знака на който премина встъпването в длъжност на Байдън, изважда на показ опасенията на узурпиралите властта чрез изборни фалшификации „демократи“ и на техните глобалистически кукловоди. След щурма на американското народно събрание на 6-и януари, 25000 войници бяха призовани във Вашингтон да пазят предстоящата церемония. И то церемония, на която и без това щяха да присъстват минимален брой хора, заради ограниченията, свързани с вируса. Но това не е всичко - войниците са били щателно проверени и разпитани, заради страха, че някои от тях са привърженици на Тръмп, които може да направят покушение срещу новата кукла на конци, сложена в Белия дом. И особено внимателно са били проверени... Кой друг? Белите мъже сред войниците, разбира се. Актуалната „вражеска“ част от населението на САЩ.

В речта си, прочетена от голям екран пред него, Байдън също не пропусна да нападне привържениците на „бялото превъзходство,“ модерният термин, познат в ежедневната реч в САЩ по-скоро като „расизъм“ (в случая само този на европейците). Под лозунга за предполагаема „борба с расизма“ „демократите“ привличат избиратели, особено от малцинствата, и прокарват желаните от кукловодите им политики. Разбира се, отвъд повърхностните, но достатъчно заблуждаващи средностатистическия им гласоподавател жестове, като назначаването на представители на най-различни малцинства на високи постове, не се крие никаква истинска загриженост на малцинствата и намерение да бъде подобрен животът им. Това не го направи дори Обама, техен представител в Белия дом, за осемте години, в които управлява. В крайна сметка, ако погледнем статистиката, най-сигурните гласове за партията им идват точно от най-бедните слоеве на малцинствата. Каква полза биха имали да ги правят по-богати? Вместо това, ще си „внасят“ още гласоподаватели чрез отваряне на границите, за да бетонират властта си. Байдън вече обяви предстоящо даване на гражданство на 11 милиона незаконни имигранти, а масовите походи от Хондурас и други страни от Средна Америка към САЩ се възобновиха с пълна сила. Байдън ги призова да не идват „все още“... Доста ясно послание какво следва не след дълго.

И така, „белият човек“ е почти официално обявен за враг от новата власт в САЩ. Да, обявява се война на „белите расисти,“ а не на европейците в САЩ като цяло, но с оглед колко разтегливо понятие е „расизъм,“ лесно може да се заключи, че това може да значи всеки един от 74-те милиона гласоподаватели, подкрепили Тръмп, и не само тях... Това е студена гражданска война, в която европейците, създали САЩ, са посочени като „врага“ в собствената си страна и стават втора категория хора. Какво предизвика това? Страх. Докато многохилядните митинги на Тръмп не само през предизборната кампания, а и през целия му мандат, бяха в различни по-малко или повече отдалечени щати, стотиците хиляди, отишли на 6-и януари да подкрепят Тръмп във Вашингтон - змийското гнездо на пионките на глобализма, ги стресна. Стресна ги точно тази многочисленост и решителност, а не самият щурм по-късно, в който участваха само единици, а и витае основателно подозрение, че е нарочно допуснат, за да бъдат оправдани последващите репресии, по подобие на запалването на Райхстага миналия век в Германия.

Многочислеността и решителността на тези стотици хиляди американци да не признаят наглата изборна измама буди страх у „демократите,“ а и у онези „републиканци,“ които предадоха Тръмп - и с него избирателите си. Добре им беше преди Тръмп, когато изборните разигравания бяха с „белязани карти“ - кандидати от двете страни, чиито позиции не се различаваха по нито един съществен за глобалистите въпрос. „Варенето на жабите,“ изразяващо се в обезличаване, унищожение и тотална замяна на семейството, ценностите, културата в САЩ вървеше толкова добре... Но после дойде Тръмп и това се промени завинаги. Дори и Тръмп да бъде политически обезвреден, което глобалистите ще се опитат да направят - вече има заплахи за безкрайни дела срещу него, никога вече обикновеният американец няма да повярва във фалшивия избор, който му се предлагаше преди Тръмп. Дали дори и с цялото ново знание, което придобиха покрай Тръмп, жабите ще позволят кротко да бъдат сварени? Вероятността е вече доста по-малка. Затова и „демократите“ и техните благодетели толкова ги е страх. Царят е гол.

Цензурата - основно оръжие на глобализма

Раздел: Кратки разбори
11.01.2021 г. ▶

Цензурата, която глобалистическите медии в пълен синхрон наложиха на Тръмп, подсказа ясно две неща. Първо, уж различните и уж конкуриращи се големи технологични корпорации всъщност играят в комбина. Срещу кого? Срещу обикновените хора, чийто защитник е Тръмп. Ако имаше истинска борба на пазарен принцип между корпорациите, след като една реши да забрани достъпа на Тръмп, друга, която се явява конкурент, би се постарала да го привлече на своята платформа, нали? Все пак, говорим с човек със стотици милиони последователи от цял свят - това означава стабилни приходи от реклами и пр. Но всъщност всички се договориха да отрежат достъпа му едновременно - да отрежат възможността не на кого да е, а на американския президент да общува със своите гласоподаватели. Впрочем, Тръмп беше само върхът на айсберга - веднага след като той беше цензуриран, на стотици хиляди негови привърженици също беше забранено да пишат в тези платформи.

Второ, видя се ясно, че единствено държавата може да спре корпорациите в техния неспирен поход за повече и повече власт. Държавните ограничения са единственият мирен начин, по който обикновените хора могат да бъдат защитени от все по-широкообхватната власт на корпорациите над живота им. Днес Фейсбук събират данни за вас, имайки при себе си какво пишете, утре ви забраняват достъпа, защото сте написали нещо, което не им харесва, вдругиден споделят тази информация с работодателя ви и сте уволнен за неполитически коректно мислене. Звучи невероятно? В САЩ е ежедневие, макар и доносничеството към работодателя да се извършва от политкоректни активисти, а не пряко от Фейсбук (засега). В момента в САЩ дори младежи докладват на ФБР родителите си, защото присъствали на митинга на Тръмп във Вашингтон, довел до безредиците от миналата седмица. Дотам е стигнало зомбирането от страна на медиите, до поставяне в много съзнания на партийните повели по-високо от самото семейство - нещо, познато досега единствено от най-страшните години на болшевизма.

Силната държава може да спре произвола на корпорациите и да защити свободата на словото на гражданите си - Полша вече даде пример как с предложения закон за сурови глоби, които да бъдат налагани на социалните медии при цензура на съобщения, които не нарушават полските закони. Е, в САЩ държавата не го прави и изглежда в обозримо бъдеще няма да го прави. Просто защото повечето политици са в джоба на тези корпорации или пък също имат полза от цензурата. В САЩ, корпорациите си имат държава. На обратния полюс е Китай - там държавата подчинява корпорациите и на онези, които си позволят волности, веднага се припомня да си знаят мястото. Най-богатият китаец Джак Ма научи това по трудния начин в последните седмици. Естествено, в Китай самата държава налага цензура, така че обикновеният китаец така или иначе не се радва на свобода на словото.

Но и Западът вече я губи. Окрилени от цензурата на технологичните корпорации, журналисти в глобалистическите медии започнаха да предлагат вече и премахване на Първата поправка в американската конституция, защитаваща свободата на словото. Уж за да се избегнели безредици като щурма на Народното събрание на САЩ - поводът за цялата вълна от цензура. А кадри, заснети от присъствали на събитието показват ясно как полицията като по команда изведнъж се отдръпва и така „поканва“ протестиращите да влязат в сградата... Как човек да не си помисли, че последвалият хаос всъщност е бил режисиран, за да стане повод за разгъването на тази цензура, и не само? В крайна сметка, нито един политик не получи дори драскотина, убити бяха единствено няколко протестиращи. А Тръмп не се е появявал от онзи ден насам, и дори искат да го отстраняват от поста десетина дни преди изтичане на мандата му?! От какво всъщност се опасяват? Приказките, че ги било страх да не почне ядрена война, са меко казано смешни, с оглед, че той е първият президент на САЩ от Джими Картър насам, т.е. от повече от 40 години, който не е започнал нито една война.

Алтернативните платформи, които дадоха убежище на цензурираните от технологичните корпорации милиони привърженици на Тръмп, също бяха скоропостижно „наказани“ от тях. Забранен беше достъпът им до магазините за приложения на телефоните и другите „умни“ устройства, свалени бяха дори самите сайтове на някои от тях от сървърите на доставчиците им. Възможността на потребителите да купуват техни продукти и да даряват пари също беше отрязана от монополисти в областта на разплащанията. И всичко това - за броени дни! Глобалистическата машина очевидно е доста добре смазана, и уж конкурентите от корпоративния свят са добре свързани зъбни колела в нея.

В крайна сметка обаче, цензурираните хора няма да изчезнат. Техните възгледи очевидно няма да се променят от цензурата, а само ще бъдат затвърдени и изострени. Това, което е в главите и сърцата на хората, глобалистите не могат да вземат. Дали то ще доведе до гражданска война в САЩ, предстои да видим, но със сигурност няма да доведе до доброволното поробване на човечеството, на което се надяваха и за което работят от векове. Действаха прибързано и с такъв размах, който нямаше как да не стресне стотици милиони по света, и стресна дори мнозина последователи на политкоректната идеология, в чието име работи тази цензура. Какво ги накара да се разбързат толкова? И не е ли това най-ясният знак, че глобализмът вече издиша и отстъпва позиции, и затова, съсредоточавайки всичките си сили, прави един отчаян замах към пълната власт поне над Запада, докато все още има някаква възможност да я докопа?

Тръмп - предаден от своите

Раздел: Кратки разбори
08.01.2021 г. ▶

Събитията, случили се във Вашингтон на 6-и януари, показаха колко самотен остана Доналд Тръмп в борбата си срещу глобализма на американската политическа сцена. Въпреки очевидната изборна измама, малцина представители на Републиканската партия го подкрепиха. А те имаха конституционното право да запазят властта, ако просто не признаеха електоралните гласове от щатите, където измами наклониха везните в полза на Байдън. Но не го направиха.

Отчаяният щурм на привържениците на Тръмп срещу Народното събрание, довел за съжаление и до жертви сред тях, не можеше да промени нищо, освен за пореден път да даде повод на противниците му да кряскат по медиите какъв лош диктатор бил Тръмп и как уж той ги бил насъскал. Въпреки факта, че той постоянно призоваваше за мирен протест. Дори видео-послание, в което моли протестиращите да се приберат вкъщи в мир, беше цензурирано от социалните медии. Защо? Уж подстрекавал към насилие, а той казва точно обратното. Очевидно някой е искал протестът да стигне до кръвопролития, което и се случи. Във всеки случай, по света зрелището ще се запомни като пореден знак за упадъка на американската държава - китайци, руснаци, персийци го коментираха подобаващо, дори и Мадуро се включи от Венецуела. Въпросът е дали милионите привърженици на Тръмп ще се примирят с това, което ги очаква при пълна власт на т.нар. „демократи.“ Очертава се пълна маргинализация на европейската, държавотворната част на населението на САЩ. Вече освен от корпорации и медии, и от държавната машина.

Тези четири години бяха безспирна борба на Тръмп да овладее Републиканската партия, и в последните 2 изглеждаше, че до голяма степен е успял - единствено добре известни глобалисти като Ромни повтаряха глобалистическите нападки срещу него, останалите изразяваха безрезервна подкрепа. Но приятел в нужда се познава - когато ножът опря до кокала и се видя, че Тръмп не е в достатъчно силна позиция да се пребори с изборната измама, мнозина довчерашни уж съюзници му обърнаха гръб и се съюзиха с „демократите“ срещу него. Това си пролича още при отхвърлянето на ветото му срещу безумния бюджет, включващ десетки милиони за неща като „джендър програми в Пакистан.“ А ветото беше, защото бюджетът даваше само 600 долара помощ на американците в борбата с вируса, вместо исканите от Тръмп 2000. Дори и в последното за мандата си значително действие, свързано със законодателството, Тръмп беше на страната на американските граждани. Но в Конгреса неговото застъпничество за тях бе отхвърлено с огромно мнозинство... Показателно.

Все пак, някои народни представители останаха с Тръмп докрая - близо 140 републиканци от долната камара и 7 сенатори подкрепиха искането за непризнаване на резултатите в спорните щати. Това показва, че пробивът му на по-ниските етажи в партията е значителен.

Истината е, че в 35-годишния период от Рейгън до идването на Тръмп в САЩ имаше на практика еднопартийна система, подчинена на глобалистите. Партиите оставаха две само за да поддържат илюзията на американците за избор. По нито един съществен въпрос нямаше съществени разминавания между тях - нито за безкрайните войни и смени на режими в чужди страни, нито за пренасянето на производството към Китай и съответно унищожаването на средната класа, нито за международните споразумения в ущърб на САЩ, от които Тръмп ги извади. Дори и еднополовите бракове, наложени на страната от другите кукли на конци във Върховния съд (представете си - излиза, че според Констутицията, писана в XVIII век, еднополов брак бил допустим!), бяха подкрепени от мнозина „републиканци.“ Неслучайно определението RINO (републиканец само на книга) беше лепнато на голяма част от върхушката от страна на патриотите, гласуващи за тази партия. И сега изглежда наблюдаваме опит за завръщане към тази на практика еднопартийна система.

Какво предстои за Тръмп? Очевидно, той не смята да се оттегля от политиката. Казва, че борбата да бъде направена Америка отново велика тепърва започва. Има два пътя пред него. Може да продължи да се опитва за завземе Републиканската партия, което се вижда, че ще бъде доста трудно, а дори и да успее, винаги ще му тежат пионките на глобалистите, плъзнали из нея. Другият, също труден път, е да създаде своя, автентична националистическа партия (вече има готово доста добро име за такава - America First - Америка на първо място), и да привлече гласоподавателите на републиканците на своя страна. Поне 1/3 от тях биха застанали зад новата партия на мига, това е сигурно. Искрените съмишленици на Тръмп в Републиканската партия също биха хвърлили партийния билет и биха се присъединили към подобно начинание. Това също би гарантирало, че старата Републиканска партия никога вече няма да спечели нищо, а „демократите“ ще управляват безпроблемно години наред. Но в крайна сметка и гласоподавателите, решили първоначално да останат при републиканците, ще трябва да идат при Тръмп, тъй като безметежно управление на противниците им несъмнено би довело до още по-голямо олевяване на САЩ. И така, дори и процесът да отнеме 5-10 години, истинската втора партия, истинската опозиция ще бъде факт.

Който и път да избере Тръмп, оцеляването на САЩ във вида, в който ги познаваме, минава през неговия успех. Провали ли се той, еднопартийната диктатура ще бъде факт. Вече, освен всичко останало, и с нагласени изборни резултати, когато това се наложи заради истинска заплаха за глобалистите, каквато беше и все още е Тръмп.