Лицемерието на Израел

Раздел: Кратки разбори
06.10.2024 г. ▶

Автор: Дахер Дахер (само заглавието е на Буревестник)
Обнародване на статията: 06.10.2024 г. (обнародвано в профила на Дахер във Фейсбук: https://www.facebook.com/dah.lammoth, после изтрито от цензурата)

Интересно е как Израел се обявява за страна, която защитава Запад от ислямски тероризъм, но в същото време доставя 70% от оръжията в арсенала на Азербайджан, с който азербайджанската армия извърши етническо прочистване над арменци. И с които изгони над 100 хиляди такива в Арцах (Нагорни Карабах). И с които чупеха църкви и обезглавяваха жени. Израелският министър на отбраната Йоав Галант възхвалява военното сътрудничество с фамилния диктатор Илхам Алиев, а последният нарече Армения "изкуствено създадена държава върху древни (!) азербайджански територии без никакво значение и стойност".

В замяна Азербайджан доставя близо половината от внасяния в Израел суров петрол.

Проблемът на съвременният свят е липсата на еднакви политически правила, на някакъв справедлив аршин, на логика и последователност. Проблемът е, че една шепа велики сили си прилагат правилата, тогава когато им изнася. И както им изнася. Ще измислят и ще завъртят така нещата, че винаги те да изглеждат "ангел-спасители", освободители, разпространители на демокрация, а всички останали трябва да умрат (или да си предадат доброволно ресурсите, защото са "прекалено тъпи да ги използват").

Израел нахлу в Ливан през 1978 г. и 1982 г. Тогава нямаше Хизбула. Напротив. Шиитите приветстваха тогава израелската армия, тъй като приетите от Ливан стотици хиляди палестинци бяха предимно сунити. По-голяма част от шиитите бяха съюзници на Израел. Оставането им обаче и окупацията на Южен Ливан с цел да се вземе най-големия резервоар на питейна вода (река Литани), обаче ги настрои срещу тях и се появи реакция. Тази окупация и арогантност СЪЗДАДЕ Хизбула през 1982 г.

Всяко действие и насилие поражда противодействие, и за съжаление, по-голямо насилие, което се изражда с времето. Все по-чудовищни и по-черни стават хората замесени в конфликта. Все като си мислиш, че има изход и ще се събудят, "великите сили" нарочно наливат масло в огъня.

Израел сега пак си намери причина да окупира Ливан, нека пак позная - пак ще окупира водните резервоари, на какво искате да се обзаложим? Така както окупира Голанските възвишения и не ги връща, а експлоатира водата въпреки, че според ООН това е територия на Сирия.

По-силният си определя правилата.

-----

Това не е история за борбата между религии, нации, идеологии. Това е борбата между човек и човек. Когато едната страна е много по-силна от другата и има правото да извършва каквото си иска без никакви последствия.

Така както германците са вкарвали безпомощни евреи в лагери, наред с други етноси. Така, както са вкарвали индианци и аборигени в резервати, а африканци са ги влачили по плантациите. Така, както Османската империя е отвличала славяни за роби. До нея се нареждат и всички останали империи.

Във всеки голям арабски град има "еврейски квартал". Ако отидете в Алепо, Кайро, Дамаск, Багдад - там все още има квартали, които се наричат "еврейски". Евреите са ги напуснали, но едно време е имало повече евреи в изброените градове, отколкото в самия Йерусалим. Защото са били приети след масовите погроми и гонения в Европа. И вероятно щяха да са там и до днес, ако не бяха интересите на Великобритания и Франция, които са си чертали с линии границите така, както им изнася.

В Сирия точно Великобритания помага на сирийците да изгонят французите. Нахлули в Дамаск и спрели кръвопролитията на французите под радостните възгласи на местното население, което ги обявило за герои. Вижте сега как са се обърнали нещата.

Но винаги е интересно как "Великите" държави успяват да скарат хората в бившите им колонии, как да ги накарат да се избиват един друг. В една епоха подкрепят едните, в друга - другите.

И винаги ми е било интересно как е имало глашатаи и сервилни люде, които да се прекланят покорно и да се подчиняват, вярвайки че така ще станат по-висши. Немалка част от френските части са били от местното население, допълнени от сенегалски и алжирски наемници.

И е интересна психологията на масите. До каква уродлива жестокост стига човек, когато има тотално надмощие над определена група хора и как оправдава всичките си действия, макар и уродливи.

Оттам е лицемерието и двуличието. Заради нагласата винаги да се виждаш по-праведният и да не умееш да схванеш, че отсреща е същият като теб.

Погромът срещу християнството в Близкия изток

Раздел: Кратки разбори
30.09.2024 г. ▶

Автор: Дахер Дахер (само заглавието е на Буревестник)
Обнародване на статията: 30.09.2024 г. (в профила на Дахер във Фейсбук: https://www.facebook.com/dah.lammoth)

Видях тази снимка да се разпространява из фийда, но за мое учудване либерали я разпространяват. И се запитах, тия за чий точно го разпространяват? Не им схващам логиката, вероятно искат да хвърлят вината върху някого, а повтарят чак сега неща, които съм ги казвал преди 7-8 години.

Но цифрите не са правилни. Постовете поръчкови и целят политическа полза. Те само показват безобразното невежество, което се разпространява, при това от хора с мюсюлмански имена.

Да вземем Ливан. В началото на 20-и век процентът на християни по тази територия е над 77%, исторически държавата е основана на базата на съглашение между мнозинството християни-маронити и малцинство друзи (https://en.wikipedia.org/wiki/Christianity_in_Lebanon), които са подхванати от французите да си направят собствена страна (за французите са на сметка - те налагат основното империалистическо правило "разделей и владей").

Парадоксалното е, че този светец Марун (https://en.wikipedia.org/wiki/Maron), върху който е построена цялата им християнска деноминация и ливанска идентичност е сирийски монах, който е роден в Сирия, живял и творял в Сирия и починал там, като дейността му често е била концентрирана около река Оронто, която пресича и моя град Махарде. Точна на тази река е построен язовир "Махарде", построен от българи и българска компания.

Спадът в броя на християните започва още в края на 19 век заради агресивните дейности на Османската империя, описани и в пътеписа на Марк Твен "Глупаци в чужбина" https://chitanka.info/text/30979-glupatsi-v-chuzhbina/45
В нея Марк Твен е потресен от жестоките кланета над християните в Дамаск от османците и умолява Русия да смаже Османската империя, а този път Франция и Англия да не се намесват. Тук само да подчертая, че християните в Сирия са били над 1/3 от населението.

Следващото събитие, което допринася за значителното намаляване на християните е т.нар. Сафал ал-барлак или Саферберлик (https://en.wikipedia.org/wiki/Seferberlik), където Османската империя кара сирийци и ливанци да се бият за тях през Първата световна война. Това довежда до намаляване на работната ръка и съответен широкомащабен глад. Това води и до масова имиграция на сирийци и ливанци към Южна Америка, а поради тази причина има и толкова много аржентинци, венецуелци, бразилци от сирийско-ливански християнски произход (https://en.wikipedia.org/wiki/Syrian_diaspora).

Това сa две от основните причини за намаляването на християните в Сирия и Ливан. Следващата е войната в Ливан.

След интифадата през 1948 г. Ливан приема над 150 хиляди палестинци, които са предимно мюсюлмани сунити. След т.нар. конфликт между палестинци и Йордания през 1970 г., още 150 хиляди души (пак предимно мюсюлмани сунити) пристигат в Ливан. Дотогава населението на Ливан е било предимно християни, с малко друзи и шиити (друзите са де факто секта на шиитите).

Ливан в онези времена е била най-силно развитата арабска страна по отношение на култура и икономика. Наричали са Бейрут "Перлата на изтока" или "Париж на Ориента". Търканията между мюсюлмани и християни, и намесата на Израел води до широкомащабен конфликт. Първоначално шиитите са били на страната на Израел, дори както се разказва са посрещали израелците със свалени шапки и табли с подвкусен ориз. Оставането на Израел и окупирането на Южен Ливан, където се намира най-големият източник на питейна вода (река Литани) е причината да се обърнат шиитите срещу Израел и да водят битка с тях до тяхното изгонване през 1990 г.

Насилието води до още по-голямо насилие.

Това е третата причина, поради която голяма част от християните напускат не само Ливан, но и Сирия.

Четвъртата най-голяма причина за обезлюдяването на района от християни са инвазията на САЩ в Ирак . Това доведе до необратима лавина от събития. Мнозинството мюсюлмани в Ирак са шиити, a Саддам Хюсеин беше сунит. Махането му означаваше шиитско мнозинство, а оттам и сближаване на Ирак към Иран. Което принуди САЩ да финансира сунитски групи в Ирак за да изравни статуквото, което автоматично доведе до появата на ИДИЛ и съответното насилие върху християни.

ИДИЛ, която после се пренесе в Сирия, както и финансирането на "умерени" бунтовници доведе до масова имиграция и гонения срещу християните. И то в страна, която бе известна с толерантността към християнството. Радикалните ислямисти неслучайно наричаха "криптохристияни" доминиращите в Сирия политически алауити, не само защото не си забраждаха жените. Язвително ги наричха и "нусайрити" не само заради религиозния им лидер "Нусайри", а заради близостта им към "насара", което означава назаретяни, тоест хриситияни.

В Сирия по традиция едва половината християни живееха в страната (около 1,3 милиона), като повечето работеха в чужбина за големи заплати (също над 1,3 милиона), след което се завръщаха в Сирия и отваряха проекти вътре в страната. Поради тази причина сирийската диаспора преди войната бе предимно християнска.

И ако трябва да бъдем честни, трябва да сложим и Израел в списъка. Там християните (3/4 от които са палестинци) са се стопили от 10% в началото на века до малко над 2% днес.

Но както хората са казали - омразата поражда по-голяма омраза.

Ефектът на фургона

Раздел: Кратки разбори
16.09.2024 г. ▶

Автор: Дахер Дахер
Обнародване на статията: 16.09.2024 г. (в профила на Дахер във Фейсбук: https://www.facebook.com/dah.lammoth)
Стрелецът по Тръмп е класически промит мозък, който е с много тежка обсесия по Украйна, играе го като вербовчик на хора, които да се бият на украинския фронт. Докато си седи вкъщи, разбира се.

Става медиен "герой", говори пред Нюзуик с наивността на глупак за битката между доброто и злото, като не е трудно да се забележи, че е с видими психически отклонения.

Такива каквито има много у нас. И стават Фейсбук сензации, заради остър "ефект на фургона", получен от тежката медийна пропаганда, което още по-тежко влияе на егото им и разтяга обсесивното им разтройство до краен предел.

Не това е важното.

По-лошото е, че живеем във фарс, цирк. Кандидатите за президент на най-влиятелната страна в света станаха циркови артисти в едно пошло пародийно представление. Което обаче може да се превърне в трагедия за останалия свят.

80 години от Девети септември

Раздел: Кратки разбори
09.09.2024 г. ▶

80-годишнината от Девети септември е добър повод да се помисли отново по въпроса. И да се мисли с хладен ум и въз основа на факти, а не на емоции. Само по такъв начин може да се достигне до истината, а истината е най-важното нещо при подобни въпроси от определящо за Народа значение.

Защо България попада под влиянието на СССР?
Защото така са се разбрали победителките във Втората световна война. „Победата на социализма“ не е плод на някакво особено силно движение в рамките на България, което да събори „фашистката“ власт. Да, партизанското движение в България е факт, то си има своите герои и мъченици. Но то в никакъв случай не би извоювало победа, ако развръзката на войната беше различна. Комунистите и техните съюзници идват на власт в България, защото Сталин, Рузвелт и Чърчил са се разбрали България да бъде в зоната на СССР. Тя е част от наградата за донесената основно от съветските войници победа над Германия. Толкова. Да, Народът излиза с цветя да посреща „освободителите“, но това е присъединяване към победителя и нормална човешка радост от края на войната. Не е плод на масова подкрепа за комунизма като идеология. Тази подкрепа преди 09.09.1944 г. в Българското общество е маргинална.

Важно е да се знае, че по времето на Втората световна война България (а и оттогава насам) е просто пионка в ръцете на големите. След Първата всичко за нас като самостоятелен исторически обект приключва (поне засега). Във Втората на практика нямаме избор на коя страна да минем - немците ни присъединяват със сила, като сме избегнали излишни кръвопролития, защото и властта тук е симпатизирала на Хитлер. Поне имаме доблестта да спасим евреите си и да не пращаме войска срещу СССР - в което сме единствени от съюзниците на Германия. Загубата на Втората световна война автоматично ни хвърля като военен трофей в ръцете на СССР, а загубата на Студената - на САЩ. И така до ден днешен нямаме същинска независимост. Дай Боже да доживеем да си я върнем, защото всеки роден след Ньой и вече починал не е имал тази радост.

Революция или преврат?
Преврат. Партизанското движение не е чак толкова силно, за да осъществи само събарянето на властта дори и в размирното време, когато Германия е на колене и съответно властта в България е в безтегловност. Смяната на власта е възможна единствено благодарение на факта, че съветските войски навлизат по нашите земи. Мнозина от симпатизиращите на социализма наричат това „Второто Освобождение“ - определение, което аз бих нарекъл унизително спрямо първото и истинското Освобождение на България от страна на Русия - това от турско робство. Все пак е факт, че никой от Българска страна не влиза в бой срещу съветските войски и Народът ги посреща с облекчение - отново, най-вече от това, че ужасната война свършва.

Народният съд
Народният съд е саморазправа от страна на победителите във войната със сътрудничилите на победените. По времето му дори не може все още да се говори за комунистическа власт - да не забравяне, че „Звено“ на Кимон Георгиев всъщност осъществява преврата и той е първият министър-председател след Девети. Затова и днешните „антикомунистически“ приказки как комунистите били изклали „елита на нацията“ са несъстоятелни. Силата, която стои зад тези присъди и убийства, е силата на победителите във войната - не само на СССР, а и на САЩ и Великобритания, които също управляват процесите на саморазправа със загубилите, включително и в България. Все пак, за „комунистически произвол“ може да се говори, но той е по-скоро на местно и битово равнище - мнозина престъпници, оказали се от страна на победителите, се саморазправят със свои лични врагове, използвайки оправданието, че техните жертви били „фашисти“ и пр. В непосредствената следвоенна мътилка, повечето от тях избягват възмездие с лекота, особено след като показват вярност към новите силни на деня.

Най-големият грях на социализма
Най-големият грях на периода на социализма в Българската история безспорно е отричането на Православната вяра и преследването и маргинализирането на Църквата в обществения живот на България. Българските комунисти имат известно оправдание - такава е комунистическата идеология като цяло - тя отрича Господ. В сравнение с преживения от руснаците болшевишки произвол и множество убийства на духовници, преследването в България не е чак толкова тежко. Но все пак то си остава големият грях на тази власт. Православието е заменено с хуманистичен (заменящ Бога с човека) полуфабрикат - да, понятия като доблест, взаимопомощ, родолюбие оцеляват, но основата им - Православната вяра, е скрита от хората и така не е чудно, че в по-късните години социалистическото човеколюбие увисва във въздуха и идеалите избледняват за сметка на дребнавия материализъм. И до ден днешен България не се е възстановила от този погром върху самата същност на Народа - неговата Православна вяра. Това, че социалистическият морал е в пъти по-добър от днешния атлантически материалистичен морален разпад, не е достатъчно оправдание.

Да отречем лошото, но да вземем доброто
Няма нищо в ценностен смисъл, с което социализмът (а и която и да била човешка идеология) да превъзхожда Православието. Затова няма защо да тъжим за изгубения „социалистически морал“, ние имаме нещо безмерно по-добро от него, което е Божието слово. Но има много какво да се вземе в чисто материален, земен смисъл - като устройство на държавата и целеполагане за бъдещето. Разбира се, не става дума за връщане на плановата икономика и петилетките. А за граденето, свършено от социализма. И до ден днешен огромна част от най-смислените и мащабни производства, пътища, язовири и много други в България са плод на социализма. Много беше разграбено и разпродадено за жълти стотинки, но немалко остана и до ден днешен осигурява добрия живот на Българина - АЕЦ, ТЕЦ-ове, водоснабдяване и какво ли не. Енергията, с която Народът гради в първите десетилетия на социализма, е вдъхновение за едно бъдещо възраждане на България. Трябва да заклеймим без никакви колебания преследванията срещу Църквата, абортите, убиващи нашето бъдеще, отделянето на селянина - сърцето на Народа - от земята и поминъка му, но този градивен дух на увереност в собствените сили и в това, че България може да заеме достойно място сред другите народи в света, е нещото, което трябва да съхраним като урок от социализма.

Изключително важно за България е да спрем с разделението по тази тема, което вече не носи абсолютно никаква стойност, да приемем изложените по-горе исторически факти, и да работим заедно за бъдещето на нашата Родина.

Когато почнат лова на вещици, си разкриват истинското лице

Раздел: Кратки разбори
25.08.2024 г. ▶

Автор: Дахер Дахер
Обнародване на статията: 25.08.2024 г. (в профила на Дахер във Фейсбук: https://www.facebook.com/dah.lammoth)

Журналистът Ричард Медхърст, който е от палестинско/християнски произход бе задържан на летището в Лондон от британските специални служби в обвинение, че подкрепя тероризма. Единствената му вина е, че подкрепя палестинците и критикува Израел.

Павел Дуров, основателят на Телеграм, който отказа да цензурира платформата, също бе арестуван вчера във Франция.

Ким Дотком, основател на Megaupload, пък бе екстрадиран миналата седмица в САЩ, заради случаи за нарушаване на интелектуална собственост, станали преди повече от 9 години. Той също критикуваше Израел.

Кандъс Оуенс също бе "посетена" от тайните служби на САЩ, а и бе "канселирана" от множество медии. Тя също критикуваше действията на Израел. Подобно се случи и със Скот Ритър, бивш служител на американски служби.

Комикът Tadhg Hickey също бе блокиран от youtube и Инстаграм. Той правеше скечове, в които критикуваше Израел и действията им.

Басем Юсеф, друг комик набрал популярност, си деактивира профила в Х, а и сякаш се оттегли от мрежите, като обяснението му е "за да не пострадат членове на семейството и за неговата безопасност".

Много новинарски мрежи като The Cradle, активисти, бяха блокирани или изтрити от мрежите.

Всичките случаи са заради набрана голяма популярност и критики към действията на Израел. Винаги властите оправдават действията си, демонизират с умопомрачителни обвинения, повечето недоказани, наред с явните - антисемитизъм, агенти на Путин, хомофобия - познатите вече на всички. Опитват се да унищожат всеки враг на системата.

Когато почнат лова на вещици, си разкриват истинското лице. Тази безумна истерия срещу всеки ще се увеличава, тя ще почне постепенно да поглъща и техни кадри, като Ричард Докинс и Дж. Роулинг. Посланието: трябва да си безчувствен послушен консуматор. Те сами ще се самоизядат, а клещите все повече ще се стесняват,ще има все по-малко място за истинска свобода, а не предначертана.