Изтегляне на приложението
Слушайте:
Присъединете се:
За контакти: gb.vba@tsacdop.kintseverub
Цензурата - основно оръжие на глобализма
Раздел: Кратки разбори
11.01.2021 г. ▶
Цензурата, която глобалистическите медии в пълен синхрон наложиха на Тръмп, подсказа ясно две неща. Първо, уж различните и уж конкуриращи се големи технологични корпорации всъщност играят в комбина. Срещу кого? Срещу обикновените хора, чийто защитник е Тръмп. Ако имаше истинска борба на пазарен принцип между корпорациите, след като една реши да забрани достъпа на Тръмп, друга, която се явява конкурент, би се постарала да го привлече на своята платформа, нали? Все пак, говорим с човек със стотици милиони последователи от цял свят - това означава стабилни приходи от реклами и пр. Но всъщност всички се договориха да отрежат достъпа му едновременно - да отрежат възможността не на кого да е, а на американския президент да общува със своите гласоподаватели. Впрочем, Тръмп беше само върхът на айсберга - веднага след като той беше цензуриран, на стотици хиляди негови привърженици също беше забранено да пишат в тези платформи.
Второ, видя се ясно, че единствено държавата може да спре корпорациите в техния неспирен поход за повече и повече власт. Държавните ограничения са единственият мирен начин, по който обикновените хора могат да бъдат защитени от все по-широкообхватната власт на корпорациите над живота им. Днес Фейсбук събират данни за вас, имайки при себе си какво пишете, утре ви забраняват достъпа, защото сте написали нещо, което не им харесва, вдругиден споделят тази информация с работодателя ви и сте уволнен за неполитически коректно мислене. Звучи невероятно? В САЩ е ежедневие, макар и доносничеството към работодателя да се извършва от политкоректни активисти, а не пряко от Фейсбук (засега). В момента в САЩ дори младежи докладват на ФБР родителите си, защото присъствали на митинга на Тръмп във Вашингтон, довел до безредиците от миналата седмица. Дотам е стигнало зомбирането от страна на медиите, до поставяне в много съзнания на партийните повели по-високо от самото семейство - нещо, познато досега единствено от най-страшните години на болшевизма.
Силната държава може да спре произвола на корпорациите и да защити свободата на словото на гражданите си - Полша вече даде пример как с предложения закон за сурови глоби, които да бъдат налагани на социалните медии при цензура на съобщения, които не нарушават полските закони. Е, в САЩ държавата не го прави и изглежда в обозримо бъдеще няма да го прави. Просто защото повечето политици са в джоба на тези корпорации или пък също имат полза от цензурата. В САЩ, корпорациите си имат държава. На обратния полюс е Китай - там държавата подчинява корпорациите и на онези, които си позволят волности, веднага се припомня да си знаят мястото. Най-богатият китаец Джак Ма научи това по трудния начин в последните седмици. Естествено, в Китай самата държава налага цензура, така че обикновеният китаец така или иначе не се радва на свобода на словото.
Но и Западът вече я губи. Окрилени от цензурата на технологичните корпорации, журналисти в глобалистическите медии започнаха да предлагат вече и премахване на Първата поправка в американската конституция, защитаваща свободата на словото. Уж за да се избегнели безредици като щурма на Народното събрание на САЩ - поводът за цялата вълна от цензура. А кадри, заснети от присъствали на събитието показват ясно как полицията като по команда изведнъж се отдръпва и така „поканва“ протестиращите да влязат в сградата... Как човек да не си помисли, че последвалият хаос всъщност е бил режисиран, за да стане повод за разгъването на тази цензура, и не само? В крайна сметка, нито един политик не получи дори драскотина, убити бяха единствено няколко протестиращи. А Тръмп не се е появявал от онзи ден насам, и дори искат да го отстраняват от поста десетина дни преди изтичане на мандата му?! От какво всъщност се опасяват? Приказките, че ги било страх да не почне ядрена война, са меко казано смешни, с оглед, че той е първият президент на САЩ от Джими Картър насам, т.е. от повече от 40 години, който не е започнал нито една война.
Алтернативните платформи, които дадоха убежище на цензурираните от технологичните корпорации милиони привърженици на Тръмп, също бяха скоропостижно „наказани“ от тях. Забранен беше достъпът им до магазините за приложения на телефоните и другите „умни“ устройства, свалени бяха дори самите сайтове на някои от тях от сървърите на доставчиците им. Възможността на потребителите да купуват техни продукти и да даряват пари също беше отрязана от монополисти в областта на разплащанията. И всичко това - за броени дни! Глобалистическата машина очевидно е доста добре смазана, и уж конкурентите от корпоративния свят са добре свързани зъбни колела в нея.
В крайна сметка обаче, цензурираните хора няма да изчезнат. Техните възгледи очевидно няма да се променят от цензурата, а само ще бъдат затвърдени и изострени. Това, което е в главите и сърцата на хората, глобалистите не могат да вземат. Дали то ще доведе до гражданска война в САЩ, предстои да видим, но със сигурност няма да доведе до доброволното поробване на човечеството, на което се надяваха и за което работят от векове. Действаха прибързано и с такъв размах, който нямаше как да не стресне стотици милиони по света, и стресна дори мнозина последователи на политкоректната идеология, в чието име работи тази цензура. Какво ги накара да се разбързат толкова? И не е ли това най-ясният знак, че глобализмът вече издиша и отстъпва позиции, и затова, съсредоточавайки всичките си сили, прави един отчаян замах към пълната власт поне над Запада, докато все още има някаква възможност да я докопа?
Тръмп - предаден от своите
Раздел: Кратки разбори
08.01.2021 г. ▶
Събитията, случили се във Вашингтон на 6-и януари, показаха колко самотен остана Доналд Тръмп в борбата си срещу глобализма на американската политическа сцена. Въпреки очевидната изборна измама, малцина представители на Републиканската партия го подкрепиха. А те имаха конституционното право да запазят властта, ако просто не признаеха електоралните гласове от щатите, където измами наклониха везните в полза на Байдън. Но не го направиха.
Отчаяният щурм на привържениците на Тръмп срещу Народното събрание, довел за съжаление и до жертви сред тях, не можеше да промени нищо, освен за пореден път да даде повод на противниците му да кряскат по медиите какъв лош диктатор бил Тръмп и как уж той ги бил насъскал. Въпреки факта, че той постоянно призоваваше за мирен протест. Дори видео-послание, в което моли протестиращите да се приберат вкъщи в мир, беше цензурирано от социалните медии. Защо? Уж подстрекавал към насилие, а той казва точно обратното. Очевидно някой е искал протестът да стигне до кръвопролития, което и се случи. Във всеки случай, по света зрелището ще се запомни като пореден знак за упадъка на американската държава - китайци, руснаци, персийци го коментираха подобаващо, дори и Мадуро се включи от Венецуела. Въпросът е дали милионите привърженици на Тръмп ще се примирят с това, което ги очаква при пълна власт на т.нар. „демократи.“ Очертава се пълна маргинализация на европейската, държавотворната част на населението на САЩ. Вече освен от корпорации и медии, и от държавната машина.
Тези четири години бяха безспирна борба на Тръмп да овладее Републиканската партия, и в последните 2 изглеждаше, че до голяма степен е успял - единствено добре известни глобалисти като Ромни повтаряха глобалистическите нападки срещу него, останалите изразяваха безрезервна подкрепа. Но приятел в нужда се познава - когато ножът опря до кокала и се видя, че Тръмп не е в достатъчно силна позиция да се пребори с изборната измама, мнозина довчерашни уж съюзници му обърнаха гръб и се съюзиха с „демократите“ срещу него. Това си пролича още при отхвърлянето на ветото му срещу безумния бюджет, включващ десетки милиони за неща като „джендър програми в Пакистан.“ А ветото беше, защото бюджетът даваше само 600 долара помощ на американците в борбата с вируса, вместо исканите от Тръмп 2000. Дори и в последното за мандата си значително действие, свързано със законодателството, Тръмп беше на страната на американските граждани. Но в Конгреса неговото застъпничество за тях бе отхвърлено с огромно мнозинство... Показателно.
Все пак, някои народни представители останаха с Тръмп докрая - близо 140 републиканци от долната камара и 7 сенатори подкрепиха искането за непризнаване на резултатите в спорните щати. Това показва, че пробивът му на по-ниските етажи в партията е значителен.
Истината е, че в 35-годишния период от Рейгън до идването на Тръмп в САЩ имаше на практика еднопартийна система, подчинена на глобалистите. Партиите оставаха две само за да поддържат илюзията на американците за избор. По нито един съществен въпрос нямаше съществени разминавания между тях - нито за безкрайните войни и смени на режими в чужди страни, нито за пренасянето на производството към Китай и съответно унищожаването на средната класа, нито за международните споразумения в ущърб на САЩ, от които Тръмп ги извади. Дори и еднополовите бракове, наложени на страната от другите кукли на конци във Върховния съд (представете си - излиза, че според Констутицията, писана в XVIII век, еднополов брак бил допустим!), бяха подкрепени от мнозина „републиканци.“ Неслучайно определението RINO (републиканец само на книга) беше лепнато на голяма част от върхушката от страна на патриотите, гласуващи за тази партия. И сега изглежда наблюдаваме опит за завръщане към тази на практика еднопартийна система.
Какво предстои за Тръмп? Очевидно, той не смята да се оттегля от политиката. Казва, че борбата да бъде направена Америка отново велика тепърва започва. Има два пътя пред него. Може да продължи да се опитва за завземе Републиканската партия, което се вижда, че ще бъде доста трудно, а дори и да успее, винаги ще му тежат пионките на глобалистите, плъзнали из нея. Другият, също труден път, е да създаде своя, автентична националистическа партия (вече има готово доста добро име за такава - America First - Америка на първо място), и да привлече гласоподавателите на републиканците на своя страна. Поне 1/3 от тях биха застанали зад новата партия на мига, това е сигурно. Искрените съмишленици на Тръмп в Републиканската партия също биха хвърлили партийния билет и биха се присъединили към подобно начинание. Това също би гарантирало, че старата Републиканска партия никога вече няма да спечели нищо, а „демократите“ ще управляват безпроблемно години наред. Но в крайна сметка и гласоподавателите, решили първоначално да останат при републиканците, ще трябва да идат при Тръмп, тъй като безметежно управление на противниците им несъмнено би довело до още по-голямо олевяване на САЩ. И така, дори и процесът да отнеме 5-10 години, истинската втора партия, истинската опозиция ще бъде факт.
Който и път да избере Тръмп, оцеляването на САЩ във вида, в който ги познаваме, минава през неговия успех. Провали ли се той, еднопартийната диктатура ще бъде факт. Вече, освен всичко останало, и с нагласени изборни резултати, когато това се наложи заради истинска заплаха за глобалистите, каквато беше и все още е Тръмп.
Обзор на геополитическата 2020 г.
Раздел: Кратки разбори
31.12.2020 г. ▶
2020 г. беше година на тежки изпитания за целия свят, които ще продължат и догодина. След като в последните няколко години глобалистите губеха битка след битка по целия свят и крахът на плановете им за поробване на човечеството изглеждаше неизбежен, изведнъж дойде коронавирусът, който им послужи за идеално оправдание да започнат нови опити да ни наложат социалното си инженерство. Първоначалните див страх и сляпо подчинение поотшумяха, но чрез големите медии те все още се поддържат на стабилно равнище. Стига само да се огледаме около себе си, за да го разберем. Не се знае и дали пострадалите от цялата истерия не са повече от пострадалите от самия вирус... Но тях никой не ги брои и за тях не се дава отчет всеки ден по медиите. И дори не говорим само за огромните икономически щети - от необмислени действия, причинени от самия стрес, също пострадаха мнозина. Да, вирусът е по-опасен от познатите ни досега грипове, но с помощта на натрупаните за близо година данни можем спокойно да заключим, че истерията съвсем не е оправдана. И е крайно неразумно да приемаме послушно отнемането на права, което се задава. Немалко работодатели вече искат да си ваксиниран, за да те вземат на работа. Съвсем сериозно се обсъжда и забрана за пътуване в чужбина на неваксинираните. С оглед, че ваксините бяха разработени едва за няколко месеца и тепърва се проучват възможни странични ефекти, тези ограничения не са нищо по-малко от смачкване на човешките права. Но истинските, а не глупостите за разни малцинства, които плямпат от ООН и ЕС.
Икономическият удар върху малкия и среден бизнес по цял свят е огромен. Глобалистическите корпорации се възползваха от трудностите и фалитите на малките и средни предприятия, и завзеха пазарния им дял от воле. Колко полезен беше за тях вирусът... Най-богатите станаха още по-богати, за тях вирусът е страхотен урожай. И след като много хора загубиха бизнеса си, в крайна сметка мнозина от тях и от онези, на които даваха хляб, ще се „закрепостят“ да работят за някоя корпорация, вече „на сигурно“... Нима това не е преход към един нов, корпоративен феодализъм?
Другото най-важно събитие за годината - изборите в САЩ, допълва написаното по-горе. Вирусът и мерките покрай него подготвиха почвата за измамата. А тя беше видна от самолет и официалните резултати са абсолютно необясними статистически. Чрез стотици хиляди фалшиви гласове по пощата, категоричната победа на Тръмп в спорните щати, управлявани от опозицията, беше преобърната. Освен ако Тръмп не извади заек от шапката си в оставащите седмици, изглежда видяхме последния пирон в ковчега на американската демокрация, съответно и на съвременната представителна демокрация като цяло, защото именно САЩ се считат за нейно знаме. Загуби ли властта Тръмп, в САЩ предстои корпоративна диктатура и само фасадна демокрация. Впрочем, така беше и преди Тръмп, но победата му през 2016 г. показа, че демокрацията все още беше жива в тази страна. Но сега, след като глобалистите усъвършенстваха технологията за крадене на избори, ако тази кражба остане без последствия, американската демокрация умира.
Случиха се и други важни чисто геополитически събития, Израел постигнаха редица успехи и затегнаха обръча около Иран, сега силно отслабен от убийствата на генерал Солеймани и ядрения физик Фахризаде, зад които беше Израел. Турция се издигна много в очите на останалите мюсюлмани с превръщането на църквата Св. София в джамия, и с категоричната победа на Азербайджан във войната в Нагорни Карабах, дошла благодарение на силна турска (и по-скрита израелска) подкрепа. Русия начерта и смело пое по пътя на по-нататъшна независимост чрез новата си конституция, но обръчът и около тях се затяга със събитията в Беларус и в Средна Азия. Движението на Моралес си върна властта с категорична победа на изборите в Боливия година след преврата. Унгария и Полша накараха ЕС да отстъпи от принципа за „върховенство на закона“, който всъщност значи диктат на Брюксел спрямо националните правителства. А България за пръв път от много години насам отстоя твърда външнополитическа позиция, противопоставяйки се на гаврите на македонските власти с историята ни, и блокирайки начало на преговори за приемане на страната им в ЕС. Нещо, за което можем чистосърдечно да похвалим нашите управляващи, макар и да очакваме много повече от тях.
Можете да чуете за горните и други важни събития в нашия подробен обзор, който правим в излезлия наскоро брой 19 на нашия подкаст: https://www.youtube.com/watch?v=XtG_V12u-zc
И в заключение, да се върнем на вируса, още повече, че драмата ще продължи и следващата година (а вероятно и повече). Ударът срещу Запада беше най-силен - малкият и среден бизнес е гръбнакът, на който икономиките на западните страни се крепят, а този гръбнак беше почти пречупен. Влошава се положението и с миграцията, и с войната срещу семейните ценности на запад. Управляващите там не просто губят сблъсъка „държава-корпорация“, който ще бъде определящ за XXI век, повечето от тях са очевидни глобалистически пионки, които работят против народите си и за корпорациите. Докато китайците преодоляха трудностите от началото на годината и затвърдиха модела си на управление и икономическо развитие, Западът продължава да запада. И не се вижда надежда на хоризонта - особено с оглед, че се очертава Тръмп да сдаде властта в САЩ. И ако корабът продължи да потъва, ние сме длъжни да слезем от него навреме.
Си Дзинпин - Личност на 2020 г. на Буревестник - Български подкаст за геополитика
Раздел: Кратки разбори
30.12.2020 г. ▶
Личност на годината на Буревестник - Български подкаст за геополитика е Си Дзинпин от Китай!
През година като 2020-а е трудно да избереш личност на годината. Безспорно, всички страни пострадаха в по-малка или по-голяма степен от вируса и икономическата сеч, която го съпровождаше. Спечелиха единствено големите корпорации, за сметка на измиращите масово малки и средни бизнеси. Но ако някоя страна се измъкна по най-сполучлив начин от хватката, от големите играчи това беше Китай. Кошмарното начало на годината с вируса, който затвори доста от големите градове, заводите в тях, и срина авторитета на Китай пред света, не предвещаваше изобщо добра година за Си, но желязната хватка на ККП (Китайската комунистическа партия), в която той и хората около него от своя страна са наложили желязната си хватка, помогна за няколко месеца да бъде постигнат обрат в полза на Китай. В края на годината, Китай се радва на много по-силна като моментно състояние икономика спрямо Запада, на мир, наложен чрез сила в Хонконг, след като нещата никак не изглеждаха добре миналата година, и на все по-очевидния за останалия свят факт, че „китайският модел“ на управление е пример за подражание на западните милиардери, желаещи да наложат тоталитарна власт над своята част от света.
Въпреки че има теория, че китайските власти нарочно са направили затварянията в началото, за да подлъжат и Запада да последва примера им и по този начин да срине икономиката си, което и стана, според нас Си никак не беше доволен от действията на властите в Ухан, откъдето според официалните данни първоначално се разпространи вирусът. Не е тайна, че ККП не е толкова монолитна, колкото изглежда на пръв поглед, и в провинция Хубей (където е град Ухан) на власт бяха хора от „опозицията“ на Си, т.нар. „комсомолци.“ С действията си, те облагодетелстваха не Китай, а глобалистите по цял свят - големите корпорации, които завзеха още по-голям пазарен дял, възползвайки се от изнемогването на малкия и среден бизнес във всички западни страни. А малкият и среден бизнес е колоната, на която икономиката на една страна се крепи... Китайските „комсомолци,“ мнозина от тях с откровено неолиберални възгледи и близки до глобалистическата върхушка, задействаха в Ухан механизма, който впоследствие позволи на приятелите им в международните корпорации да изядат безброй по-дребни риби и да нараснат с десетки милиарди за броени месеци.
Си обаче бързо се ориентира в обстановката и под предтекста за несправяне с вируса и корупция проведе чистка в партията, и особено в провинция Хубей. Така, макар и глобалистическият план да беше задействан, Си успя да извлече полза за Китай от създалото се положение и да втвърди властта си. Икономиката в Китай също беше сравнително бързо възстановена, заводите отново заработиха с пълна сила, докато Западът все още тепърва се чудеше как да се бори с вируса. А през юни месец беше приет и нов закон за националната сигурност, който позволи на китайските власти да сломят съпротивата на протестиращите в Хонконг, с които имаха сериозни проблеми месеци наред преди вируса. Това беше лесно да се направи, докато Западът беше зает да се бори с вируса, и протестиращите, първо, нямаха силна подкрепа от западните служби, и второ, нямаха многобройна човешка сила на място, както я имаха през 2019 г., тъй като хората бяха уплашени от заразяване с вируса. Отгоре на всичко, и в САЩ президентът, който за пръв път предприе истински и болезнени за Китай икономически мерки, бива свален от власт, и заменен от човек с много по-мека политика спрямо Китай. И така, Китай завършва годината наистина отслабен спрямо 2019 г., но доста по-малко отслабен от останалите големи играчи на световната геополитическа сцена.
Днешен Китай просто повтаря модела на империята, познат от хилядолетия, и доказал се като най-успешна форма на управление в тази голяма страна. Си е съвременен китайски император, макар и в по-модерна опаковка. За Китай тази форма на управление работи и ние нямаме морално право да съдим китайците за нея. В крайна сметка, при различните народи различни обществени системи работят най-добре, и това е напълно нормално - илюзии, граничещи с лудост, бяха вярванията, че навсякъде по света трябвало да се възцари „комунизъм“ (преди десетилетия) или пък „демокрация“ (неотдавна). Проблемът за нас е, че тоталитаризмът на ККП, и особено технологията за упражняване на властта и държане на населението в подчинение, е пример за подражание на глобалистите. Ако им се отдаде възможност, биха го приложили с удоволствие върху Запада, а в крайна сметка и върху нас, като прикачени в момента към него. И за да не го допуснем, трябва да сложим край на глобализма.