Изтегляне на приложението
Слушайте:
Присъединете се:
За контакти: gb.vba@tsacdop.kintseverub
Брой 65: Геополитически обзор на 2025 г. (Част I - България, Балканите, Европа)
Раздел: Подкаст
30.12.2025 г. ▶
Владо, Дани и гостът Дахер Дахер правят обзор на най-важните събития за изминаващата 2025 г. В първата част говорим за България, която, макар и незначителна в геополитически план, претърпява доста трусове, причинени от геополитическите изменения. Освен това, разглеждаме най-важните събития на Балканите, войната в Украйна, както и случилото се в страните от ЕС през годината.
Брой 64: Индонезия
Раздел: Подкаст
17.12.2025 г. ▶
В брой 64 на Буревестник с Дани се връщаме към корените на подкаста и правим подробен обзор на една от геополитическите сили на бъдещето - Индонезия. Научете много за корените, географията, историята, религията, икономиката и многото народности, живеещи на този обширен архипелаг. Населението на Индонезия гони 300 милиона души и дори само това е заявка за все по-важна роля на страната не само в Югоизточна Азия, а и в целия свят.
Закономерното падение на един мишок
Раздел: Кратки разбори
15.10.2025 г. ▶
Преди 9 години, в разгара на най-голямата вълна от мигрантската криза, Борисов беше на върха на славата си в България и крачеше редом с дошлия му на крака унгарски министър-председател Виткор Орбан, показвайки му оградата по българо-турската граница. Няма как да знам какво са си говорили, но в навечерието на първата победа на Тръмп е доста вероятно Орбан да му е казал нещо от рода на „Бойко, светът се променя и ние в Унгария сме на страната на промяната. Това е историческа възможност. Ела и ти.“ А нашият му е отговорил „Много се радвам за вас и благодаря за предложението, но ще видим.“ Месеци по-късно Тръмп вече беше на власт, а Борисов спечели безапелационно трети мандат, и то със стабилен коалиционен съюзник в лицето на Обединени патриоти. Пълен мандат от народа. На тепсия му беше поднесена възможността да вземе завоя и да застане редом с Орбан в тази битка - нещо, което поне две трети от българите по онова време искаха.
Но той не го направи, а се показа като пълен страхливец. При почти всяко смислено за България решение, което правителството му взе (забраната на Истанбулската конвенция, неподписването на Пакта за миграция и пр.), вместо да си го сложи като медал на гърдите, той се оправдаваше с това, че го били натиснали патриотите. Мазнеше се постоянно на либералните кръгове, дори и когато те бяха в насипно състояние в продължение на 2-3 години след първата победа на Тръмп, и имаше отлична възможност да ги унищожи и така да изреже един ужасяващ тумор от тялото на България. Вместо това, той за пореден път в историята ги съживи с жалкото си поведение по време на безумните протести от 2020 г., позволявайки им да яхнат недоволството на народа от пландемията и така да унищожат възможността му да продължи властта си, макар и правителството да изкара мандата си. И какво стана, когато либералните неможачи логично се провалиха с гръм и трясък веднага щом докоснаха властта? Борисов пак ги съживи с коалицията ГЕРБ-ППДБ-ДПС, довела до най-жалкото българско правителство след 1990 г., макар и управлявало „само“ 9 месеца.
Какво се случваше в мига, в който Борисов дадеше на либералите министерски кресла? В техните медии той ставаше добър, полезен и европейски водач на България. Какво се случваше в мига, в който след поредния си провал либералите изпадаха от софрата? Борисов ставаше най-лошия и започваха калната война срещу него с всички възможни средства. И това се повтори няколко пъти! Нито първия, нито дори втория път Борисов осъзна, че тези хора в никакъв случай не са му приятели. Дали Борисов постъпи така заради глупост или зависимост, не е толкова важно. Важно е, че един държавник не може да действа така. Един държавник щеше да отстрани окончателно либералите от картинката на държавната власт в България още след първия такъв цирк. А Борисов, докато се показваше като вярващ християнин, полягваше при всяка възможност на тези врагове на Православието.
Затова, при подобно поведение вътре в България, чудно ли е, че и в доста по-високата топка на външната политика Борисов беше страхливец, който за над 15 години ВЕДНЪЖ дори не направи някакво сериозно предложение от името на България?
И какъв знаков ден беше вчера. Вчера видяхме кадрите с Орбан при подписването на мира в израелско-палестинската война. Пред още десетина държавни глави Тръмп, водачът на западния свят, започна да говори за Орбан и Унгария и продължително нареди похвала след похвала. А вечерта видяхме един мрънкащ Борисов, който, унизен от показното, което Пеевски му изнесе, смъквайки ГЕРБ до 6% в местните избори в Пазарджик, за пореден път отказа да поеме отговорност за собствените си дела - в случая правителството, оглавено от досаден конформист от партията му. От едната страна - Орбан на върха на славата си, хвален лично от Тръмп, от другата - един напълно корабокруширал бивш държавник с поредното си бягство от отговорност (а Тръмп показателно дори не слага посланик в България). Нужно ли е да коментирам изобщо?
Разочарован съм! Разочарован съм от един човек, комуто историята на тепсия поднесе възможността да бъде толкова голям, а той сам избра да бъде толкова малък! И завлече със себе си и България! Няма да роня сълзи, ако Пеевски наистина му вземе партията. „Момчето“ произхожда от същото котило, но току-виж се оказало с достатъчно наченки на гръбнак, за да превърне думите си в действия и да унищожи либералната чума в България. Макар и опасенията ми, че работи за турската държава, да остават. А и виждаме как не от либералност, а от чиста лакомия и късогледство „бизнесмените“ в България вкарват чужденци да им работят за без пари, без да им мигне окото. Защото очевидно да захлебят още някой милион на наш гръб за тях е по-важно от това утре да я има България. Ще ги търпим ли?!
Наиб Букеле е повече "Тръмп" от реалния Тръмп
Раздел: Кратки разбори
09.10.2025 г. ▶
Автор: Тихомир Чергов
Обнародване на статията: 06.10.2025 г. (в профила на Тихомир Чергов във Фейсбук)
Наиб Букеле е повече "Тръмп" от реалния Тръмп. Букеле е в реалността това, което хората си представяха за Тръмп във въображението си. Букеле в действията си е това, което е Тръмп в туитовете и думите си.
Излиза на политическата сцена в 30-те си години в една изцяло овладяна и контролирана държава. Медиен картел, съдебен картел и наркокартел контролират Eл Салвадор. Първите два картела са под зорката координация на соросоидните американски НПО-та, а бандитите си съжителстват в симбиоза с неолибералната власт.
Букеле подобно на Тръмп печели огромна популярност с нетрадиционни методи - активно използване на социалните мрежи и директна комуникация с избирателите без пиарска стерилизация. Печели изборите с една от двете големи партии в Ел Салвадор, опитва се да направи сериозни реформи, но от собствената му партия го бламират - "не пипай, недей да разбунваш кошера".
Букеле не се примирява, а напуска и основава своя партия, с която печели катеогрично изборите и разбива двуполюсния модел. Запомнете това за него - никога не се отказва и не се отчайва, винаги действа решително - и в крайна сметка народът и Бог му се отблагодаряват.
Първата му работа е да разбие "съдийския картел". Съдии и прокурори отглеждани, назначавани и промотирани от соросоидни НПО-та. Ако не им тушира картела, нищо не може да направи.
Сега някой ще каже, че то това не било "по буквата на закона", било против "демократичните норми". Обаче законът не е самоцел и кумир, той е просто един инструмент, а неговата крайна цел е ОБЩЕСТВЕНОТО БЛАГО. Когато законът е превърнат в заложник и пречка за постигане на общественото благо, тогава се престъпва. Особено като имаш огромен обществен мандат и кредит на доверие от народа.
Букеле импийчва и заменя съдиите и прокурорите от картела. След което се захваща с това да обезглави наркомафията, която е превърнала държавата му в световна столица на убийствата. Има само един начин "ламята' да бъде победена - бързо, решително, безцеремонно да ѝ отрежеш главата преди да има възможност да реагира. Ако само я раниш и ѝ дадеш време, ламята ще се развилнее и ще нанесе ужасяващи щети.
Букеле знае, че ако не елиминира картелите с един светкавичен обезглавяващ удар, те ще започнат кампания с терор над цивилното население - ще избиват, отвличат, палят и обезглавяват мирни хора. Ако не го направи бързо, категорично и безцеремонно, ще има много цивилни жертви и народът ще си отегли подкрепата в него.
В мащабна операция държавата арестува близо 100 хиляди бандити в рамките на месец - след което ги праща всичките в специално изграден за целта супер-затвор. Няма ги тия процедурни игри на "демокрация", "прокурорски заповеди', дълги и безкрайни "съдебни процеси" - просто армията ги събира всичките бандити и ги праща в затвора.
Букеле пое огромен риск с всичко това, сложи си главата на пангара. Защото ако беше показал някакво колебание, съмнение в себе си, страх, нерешителност - щяха или да го застрелят, или да го вкарат политическите му противници него в затвора, при това доживот. Букеле игра "all in" - или печели всичко, или губи всичко. И Бог и народът му се отблагодариха за това.
Нищо велико в историята не се е постигало без риск. В крайна сметка това е задачата на великия лидер. Той нито воюва, нито изготвя икономическите политики и реформи - за това си има войници и експерти. От лидерът се иска да има воля и смелост, да е готов да си заложи главата, ако се наложи.
За съжаление Букеле се оказа много повече "Тръмп" от истинския Тръмп, който го е страх да отсече главата на ламята и само я одрасква с меча си и я рита - колкото да я раздразни повече. До такава степен го е страх да прави резки и решителни действия, че дори някакви съдии от американския еквивалент на Тутраканския районен съд са способни да му бламират политиките - и Тръмп не смее да ги игнорира.
Нямам обяснение за поведението на Тръмп. Тоя човек реално рискува всичко вече като се кандидатира за президент. Почти го убиха, ако беше загубил, щяха почти сигурно да го вкарат доживот в затвора. Той рискува всичко, спечели и сега като е на финалната фаза - почна да го хваща шубето. Това е все едно да катериш Еверест, да го изкачиш почти целия, да стигнеш до подножието и там да кажеш - не мога повече, страх ме е да се катеря нагоре, аз съм дотук.