Националистите настъпват и в Испания

Раздел: Кратки разбори
12.11.2019 г. ▶

Националистите от Вокс са големите печеливши от неделните предсрочни избори в Испания. Допреди година малко хора бяха чували за тях, а вече удвоиха местата си в народното събрание и имат 52, спрямо 24, които спечелиха през април, преди само 7 месеца. Това ги прави трета по сила партия след „традиционните“ (инерционни би бил по-верен термин) левица и десница - „социалистите“ на Санчес и Народната партия.

Санчес свика предсрочни избори заради нежеланието си да работи заедно с Подемос - т.нар. „крайна левица,“ а всъщност партия, която изповядва същински, а не „евроценностен“ социализъм, и се бори за благото на по-бедните обществени слоеве. Е, Санчес, и по-точно господарите му от Брюксел, нямаха намерение да правят подобни отстъпки, и си държаха единствено на тяхното разбиране за „ляво“ - безогледно налагане на джендър-идеология и неконтролирана имиграция от Африка и Близкия Изток. Отказвайки да се коалира с Подемос след умопомрачителната си победа през април, Санчес вероятно се надяваше техните гласоподаватели да прелеят гласове към неолибералната му лъжесоциалистическа партия, и да получи пълно мнозинство. Обаче удари на камък. Растеж в резултата дойде само за Народната партия и Вокс.

Разпределението в новия парламент е меко казано шарено, и бъдещото управление е крайно неясно. Всякакви коалиции са възможни. Но Народната партия и Вокс заедно имат предимство от 20 народни представители спрямо социалистите (140 срещу 120 от 350 общо - 176 са необходими за мнозинство), и тяхно съвместно управление не е изключено. Ще им трябва обаче и подкрепа от по-малки партии.

Със сигурност, за скока на Вокс голям принос има и каталунската борба за независимост и големите демонстрации в Барселона в последните седмици - водачът им Сантяго Абаскал заявява, че ще пресече всякакви подобни опити, обещавайки да забрани партиите, борещи се за отделяне от Испания. Логично, много хора от останалата част на Испания одобряват подобен твърд подход към каталунските желания.

Друго, което се набива на очи от резултатите, е сривът на центристите. Техните гласоподаватели са разбрали, че ще трябва да изберат единия от двата възможни пътя, и са го направили. Като цяло, Европа, по примера на САЩ, все по-отчетливо се разделя на два лагера - десен и ляв - но нека ги наречем с истинските им имена в съвременността - национализъм и глобализъм. Само единият ще спечели. И горко на загубилите.

Неяснотите за Испания след тези избори са в изобилие. Но едно нещо е сигурно - това са поредните избори в Европа, които показват, че Колелото на историята няма да се завърти наобратно.