Брекзит е факт, сега накъде?

Раздел: Кратки разбори
01.02.2020 г. ▶

Точно в полунощ Централноевропейско време днес се случи събитие с голяма историческа значимост, което европейците чакахме вече 3 години и половина - Брекзит. Великобритания вече не е част от ЕС. След мъчителното за всички шикалкавене на озовалата се не на мястото си Тереза Мей, решителният Борис Джонсън успя най-сетне да изпълни волята на народа си, ясно заявена на референдума през 2016 г. и безусловно препотвърдена на последните парламентарни избори през декември. Изстрадана, но сладка победа за обикновените британци срещу елитите в корпорациите, партиите, медиите и университетите. Рухна митът за хилядолетния брюкселски райх, за достигнатия край на европейската история, и беше даден пример на всички останали членки как могат да се освободят от съюза, когато преценят, че вредите от него вече са станали по-големи от ползите.

Ни най-малко не учудва отговорът на неолибералните пионки в Брюксел, казан в почти прав текст от техния най-отявлен говорител Ги Ферховстад: ще се върви към затягане на възможностите за излизане и изобщо към намаляване и в крайна сметка отнемане на правото за самоуправление от правителствата на страните-членки, в полза на брюкселските бюрократи, за които никой никога не е гласувал. Само фактът, че най-слабата и доказано корумпирана министърка в следвоенната история на Германия, наредила скандал след скандал по време на престоя си в министерството, беше поставена на поста Председател на Европейската комисия, говори предостатъчно за това доколко способни хора са чиновниците в Брюксел.

Европейска федерация, която да заличи европейските народи, поставяйки ги под брюкселския ботуш, е мечтата на Ферховстад и кукловодите му. Федерация, в която неевропейци са добре дошли „да решават демографските проблеми,“ и чийто логичен завършек е халифат, тъй като в сблъсък между две сравними по мащаб цивилизации винаги в историята по-войнствената е подчинявала по-пасивната. Дали това е цел на кукловодите или те наистина си въобразяват, че точно те ще бъдат тези, които ще надхитрят хилядолетната човешка история, и жизнената ислямска култура някак си ще се претопи в самоубиващата се западноевропейска, не е от особено значение.

Разбира се, подобна съдба няма как да сполети ЕС, не и в сегашния му състав. Народите на повечето от страните от Унгария на изток не страдат от самоубийствената апатия на Германия, Франция, Швеция и останалите, и ще се противопоставят решително на подобни планове. Опити на Брюксел да ги подчини още повече несъмнено ще дадат още по-голяма сила на националистическите партии в страните им, и неминуемо Център-Изтокът решително ще тръгне към коренно преобразяване на съюза, пазейки под ръка и варианта за излизане, ако се наложи. Народите на Изток вече добре осъзнаха, че властимащите в съюза ги смятат за втора ръка европейци, „Европа на две скорости“ е фраза, която привлече достатъчно внимание върху себе си. Дори и сред най-оптимистичните към ЕС слоеве на нашите народи вече се изпарява илюзията, че ЕС е воден от някаква човеколюбива добронамереност към нас.

Така че два са реалистичните средносрочни варианти пред ЕС - ботушът, който ще доведе до коренна промяна на съюза или разпад, или кадифената ръкавица - продължаване на сегашното положение с надежда чрез медийно облъчване и други добре изпитани през последните 70 години, но все по-трудно сработващи методи, народите сами да се откажат от националистите и да се върнат към гласуването за „правилните“ хора. И, разбира се, когато това не успява, да се разчита на хора като Курц в Австрия, които едно ще говорят преди избори, но съвсем друго, в угода на Брюксел, ще вършат, като вземат властта. И възможно най-много спънки и протакане, когато хора като Салвини в Италия неизбежно вземат властта.

А какво предстои за Великобритания? (Която впрочем излезе от съюза най-вече заради търговския си дефицит с него, а не заради популизма на Джонсън и Фараж и невежеството на избирателите си, както тръбяха неолибералните медии, но това е друга тема.) Брекзит далеч не решава техните проблеми, които датират от няколко века назад, и са плод на колониалната политика, за която те плащат и, по всичко личи, ще продължат да плащат жестока цена. „Лондон вече не е наистина английски град,“ каза легендарният комик Джон Клийс, за което, разбира се, му бяха лепнати множество обидни епитети, които обаче не успяха да променят правдивостта на думите му. Няколко пъти годишно биват изобличени банди от неевропейци, изнасилвали малолетни и непълнолетни момичета. А полицията си мълчи за тях, за да не я обвинят в „расизъм.“ За сметка на това, вкарва в затвора хората, които си позволят да изнесат публично имената на изнасилвачите, или пък да обиждат неевропейци или хора с „нетрадиционна сексуалност“ с груби съобщения в интернет.

Брекзит няма да реши нито едно от изброените горе неща. Да, Великобритания ще си върне контрола върху границите, но очевидно не се е справяла с тази задача спрямо хора, идващи в страната не по линия на ЕС, и едва ли тази неспособност ще се промени с вълшебство след излизането от съюза. Но това, което Великобритания ще направи, е да се приближи много повече до САЩ, във всяко едно отношение - и икономическо, и военно, и геополитическо. Джонсън и Тръмп се разбират отлично, така че можем да очакваме добър синхрон между двете страни в близко бъдеще. Оформя се презатлантически съюз (любопитно географски подобен на Океания от романа „1984“ на Оруел), а континентална Европа ще трябва да търси себе си вече безвъзвратно без Великобритания.

И може да намери себе си единствено като икономически съюз на независими народи, в който ще бъде уважавано правото на всеки един от тях да се самоуправлява според ценностите си. Впрочем, излизането на Великобритания - държава, която е един от най-големите налагащи, проводници и защитници на неолибералните лъжеценности, подобрява перспективата за сбъдването на този идеал.