Младите японци ще спасят Япония

Раздел: Кратки разбори
21.07.2025 г. ▶

Вчера бяха изборите за горна камара на японското народно събрание. По западните медии и преписващите от тях български ще научите единствено за свободното падане на управляващата коалиция, която получава още по-нисък резултат от този на изборите за долна камара, който беше откровен провал и наложи „управление на малцинството“ с редица отстъпки към либералната, още по-сервилна към американския окупатор опозиция. След слизането на напипвалия и поне донякъде отразявал настроенията на народа си Абе Либерално-демократичната партия (自由民主党), която почти без спирка управлява Япония след катастрофата на Втората световна война, е в безпътица. Абе имаше сериозни намерения за промяна на унизителната за Япония конституция, наложена ѝ от САЩ като загубила войната, макар и съвсем лека промяна, колкото процесът да бъде започнат, и се приближи на косъм от осъществяването на тази цел. Но неговите наследници един след друг бяха страхливи и безволеви политици, които не посмяха да противоречат на американските си господари дори и частично. Абе умееше да го прави, без да се набива на очи. А днес дори стратегическото положение на Япония с оглед бъдеща война на САЩ с Китай не спира Тръмп да ѝ налага сериозни мита, без да му мигне окото, знаейки, че тези управляващи са в джоба му, а опозицията е още по-нефелна.

Но дали не се задава на хоризонта, и то доста отчетливо, едно пренареждане на вътрешнополитическите карти в Япония? Общият резултат, трагичен за управляващите, дава само част от подсказката за това. Доста по-отчетлива картинката става, ако погледнем разбивката по възраст - тя показва доста ясно, че особено младите японци, а като цяло и всички до 50-годишна възраст, са на напълно различна вълна от двете казионни и удобни на американците партии. Сред хората до 50-годишна възраст други две партии печелят далеч повече гласове от двете партии на статуквото, макар и да останаха на второ и трето място в общия резултат заради голямото предимство за управляващите сред хората над 50, които в Япония са почти мнозинство, и особено над 60. (Казионната опозиция остана четвърта.)

На второ място е центристката Народно-демократична партия (国民民主党), която се ражда от отцепване на част от казионната либерална опозиция и не се отличава с кой знае какви заявки за промяна на статуквото, освен по-голяма децентрализация и възможности за местно самоуправление. Тя събира основно гласове на хора, които виждат, че големите партии се провалят, но не правят и следващата стъпка да разберат, че самият управленски подход да се седи в рамките, задавани от окупатора, е сбъркан и не води наникъде. Да, тази партия също иска промени в конституцията, но те са още по-несъществени от преследваните от Абе. Затова и тази партия вероятно е „резервен вариант“ на глобалистите за опозиция на Либерално-демократичната, просто леко изместена надясно спрямо досегашната опозиция.

Най-любопитна и показателна е останалата трета (на косъм от втората) Партия за участие в политиката (参政党), която на английски език дори се представя като Партия „Направи си сам“. Причината за това се крие в първоначалния призив за действие на основателите на партията, на първо място водача Камия Соохее: „Понеже няма партия, за която да искаме да гласуваме, сами ще си я направим от нулата.“ И възходът на тази партия в рамките на броени години ясно показва, че идеологията ѝ отразява възгледите на значителна част от японския народ. Тя е описвана като „крайно-дясна“, посланието при отваряне на сайта ѝ е „Ние няма да се откажем от Япония!“ на фона на щастливо японско семейство с малко дете. Възгледите по обществени въпроси напълно съвпадат с тези на „крайнодесните“ по цял свят - против пландемията и експерименталните ваксини (основна точка, с която партията, създадена през 2020 г. тръгва), против еднополови „бракове“ и разширени права за „ЛГБТ...“-многобуквието, против глобализма, за органично земеделие, за това Япония да бъде на японците и не просто за промени в конституцията, а за напълно нова такава. Очевидно това е партията, която е лице на истинската опозиция, желаеща счупване на окупационните окови. И 12-те и половина процента, които тя взе на тези избори, тепърва ще растат. Сред зрелите хора между 30 и 50-годишна възраст Партията за участие в политиката дори е на първо място. Изключително показателно!

Духът на времето в Япония е доста различен от познатия ни на запад и натрапван и у нас. Напоследък в големите градове има доста протести срещу чужденците - и имигрантите, и туристите, които си позволяват да се държат непристойно. Водачите на тези протести казват ясно, че няма да търпят да получават от властта отношение към японците като към второкачествени хора в собствената им страна. По репортажи, отразяващи протестите, медиите представят гледната точка на протестиращите не като такава на „крайнодесни расисти и ксенофоби“, а като напълно равнопоставена с гледната точка на онези, които са на противоположното мнение. Макар и интервюираните протестиращи често да са със закрити лица, защото явно се притесняват да не загубят препитанието си. Трябва да се каже и, че защитници на чужденците доста по-трудно се намират. И на тези протести също основно ходят млади японци - не само и мъже, а и жени.

Япония, а и като цяло Азия, не само не се поддава на либералната западна пропаганда, а и, виждайки пълния провал на либерализма от 20 години насам, стремително се насочва в противопожната посока. Това, че младите хора са най-ярките изразители на тази тенденция, е още по-ясен знак, че връщане назад към глобалистическите възгледи няма да има в обозримото бъдеще. Въпреки напъните и изхарчените трилиони да бъде натрапен на целия свят, либерализмът си остава строго западна болест и Западът е този, който страда и най-вероятно ще бъде унищожен от нея.

Младите ще спасят Япония. Ние да му мислим. Все още не сме поразени от либерализма до степента, до която е Западът, но, бидейки закачени за него, и ние отиваме натам, и засега дори не сме започнали да променяме посоката. Потресаваща е новината от уж Православна Сърбия, където ще се внасят африканци, уж защото нямало работници - а всъщност има рекордна младежка бедработица, но работодателите го раздават „тарикати“ като нашите и не искат да дават нормални заплати. Посткомунистическият „бизнес“ в страни като Сърбия и България е ясен - това са новобогаташи-парвенюта и безродници, които с радост ще населят страните ни с пришълци, за да спечелят още някой милион на наш гръб. Без да им пука, че и внуците ни трудно ще се оправят с кашата, която те ще забъркат... Същата помия ни се готви и на нас, и добре, че напоследък го озвучи един шут на властта, че да се вдигне малко повече шум покрай неприязънта на либералните медии в България лично към него. Същите медии, разбира се, са твърдо за замяната на българите с африканци и азиатци, но този път тактиката им надделя над стратегията, което беше в полза на народа.

Изводът от положението в Япония и развитията тук на Балканите е един - както японците се обръщат към същността си, така и ние, не се ли върнем решително към своята същност - Православието, ще потънем като Запада, и неизбежно отново ще станем жертва на полумесеца.