Ролята на коронавируса

Раздел: Кратки разбори
20.03.2020 г. ▶

Короновирусът парализира „западния свят,“ в това число и нас, като част от Европа. Вече седмица продължава извънредното положение в България, мерките се затягат поетапно, а краят му не се вижда на хоризонта. Подобни мерки са взети повсеместно - на същия ден, в който Борисов обяви извънредното положение тук, Тръмп го направи в САЩ. Борсите се сринаха, дори беше отменено европейското първенство по футбол. Светът се промени отвъд нашите представи, и то за броени дни.

Трудно е да се правят прогнози за продължителността на кризата и за това как ще се пренареди геополитическата мозайка след нея. Продължителността ще бъде ясна не по-рано от момента, в който във всяка една страна кривата на боледуващите от вируса тръгне надолу. Китайците вече преминаха тази точка и постепенно се възстановяват, както и някои от съседните им страни, реагирали изключително ефективно (например Сингапур и двете Кореи), но за останалата част на света този момент тепърва предстои. Нищо чудно още няколко месеца да живеем при тези условия, а дотогава ще има още много страх и мъка. Вирусът удря най-тежко възрастните и страдащите от други болести (особено хронични), които са отслабили имунитета им. И дори и по-младите да го преболедуват по-леко, опасността да заразят и поставят в истинска опасност своите родители и други по-възрастни роднини е достатъчно плашеща.

Икономически, ударът по т.нар. „западен свят“ ще бъде колосален. И още по-лошото е, че най-вредните субекти в икономиката - международните банки и корпорации, ще бъдат най-слабо засегнати. Да, ще загубят милиарди, но те имат стабилен гръб, който ще спаси повечето от тях от фалит. Нищо чудно да видим и цинично пренасочване от страна на някои държави на парите на данъкоплатците към тях, както стана при кризата 2008 г. Най-засегнати ще бъдат заетите в реалната икономика, малките и средни бизнеси, които, за разлика от акулите, ще загубят не милиарди, а хиляди, но тези хиляди ще бъдат решаващи...

Икономическата криза, за която противниците на Тръмп мечтаеха от момента на избирането му, е факт. Но тя няма да засегне одобрението и съответно шансовете за преизбирането му - напротив, в момента 55% от американците одобряват неговите мерки за справянето с вируса, като това одобрение е скочило с над 10% спрямо миналата седмица. Освен това, по време на война и криза, народите почти никога не тръгват да сменят управляващите ги. Ако тази криза наистина се проточи още няколко месеца, дори и минималните понастоящем шансове на Демократическата партия да победи Тръмп ще се стопят като лански сняг. Защото икономиката няма да се вдигне веднага след преодоляването на вируса - ще бъдат нужни месеци, може би дори година-две. И последователни мерки и политика от страна на управляващите за тази цел. Съответно, не би било никак добра идея точно в този момент да бъдат избрани нови управляващи.

Тепърва предстои пренастройването на мисленето на хората спрямо новите условия. Отнема време да се свикне с извънредното положение и ограниченията на изглеждали до вчера непоклатими права. И ако понастоящем в България, САЩ и навсякъде по света се чуват тук-там гласове на несъгласие с крутите мерки, след 2-3 седмици, свиквайки с новите условия, и при неизбежното увеличаване на заразените и жертвите, те съвсем ще заглъхнат. Предстоят крайно интересни събития в „западния свят,“ които до вчера бяха абсолютно немислими - национализации, държавен натиск върху частни корпорации да се преориентират към производството на стоки от първа необходимост. Вече се случват на много места, включително и тук. Хората вече не се чудят за какво да си харчат парите, а се замислят от какво наистина имат нужда, защото и парите на много от тях ще намалеят, заради свиването на икономиката. Консуматорството минава на заден план, изместено от по-основни нужди.

Действителната опасност бързо прави на пух и прах всякакви илюзии на неолиберализма. Въпреки инатенето на Меркел и Макрон, продължило абсурдно дълго, след като ножът опря до кокала, дори и тези знакови пионки на неолибералния ред затвориха границите на страните си. Не и преди Германия и Франция да попаднат в челото на класацията по брой заразени. Все пак след Италия, където абсолютно неадекватните след напускането на Салвини управляващи дори организираха кампании „Прегърни китаец! Покажи, че не си расист!“ в разгара на епидемията в Китай. Италианското правителство ще влезе в учебниците като пример как НЕ ТРЯБВА да се действа при подобни ситуации.

В геополитически план, има един сигурен печеливш от кризата, и това е Китай. Въпреки тежкия удар, който понесоха като първоначално огнище на вируса, китайците „прескочиха трапа“ и икономиката им се възстановява с много по-бързи темпове, отколкото биха били възможни на запад, просто заради еднопартийната система на управление, която си има определени предимства, като бързина, всеобхватност и ефективност на контра-мерките при подобна ситуация. Въпреки усилията на Тръмп да подчертае китайския произход на вируса и да насади това разбиране поне в главите на съннародниците си, към китайците с надежда за помощ вече гледат много от другите засегнати страни от вируса, особено Италия. Знаково е и изказването на сръбския президент Вучич тези дни, в което той подчерта, че Китай е единствената страна, която може да помогне на Сърбия, и безмилостно порица ЕС за пасивността и непукизма им.

ЕС пък е големият губещ от кризата. Реакцията на брюкселските чиновници беше меко казано неадекватна, седмици наред по темата за вируса се говореше единствено в тона „да не бъдем расисти“ и „затварянето на границите няма да помогне, вирусът няма националност.“ Страните-членки бяха оставени да се спасяват поединично, което и направиха, всяка по силите си. От днешна гледна точка, това е пълен управленски крах. И преди вируса идеята за Европейски съединени щати беше несъстоятелна, но днес вече няма разумен човек, който да я възприема сериозно. Доказа се и правотата на Орбан и останалите от Вишеградската четворка, които настояваха за сериозна охрана на границите.

Накратко, вирусът съвсем разбива разклатените идеали на глобализма и консуматорството, и забързва вече започналия процес на преминаване към многополюсен свят с поместни зони на влияние на най-силните страни. Но не трябва да се пренебрегва и опасността големите корпорации да заграбят още повече икономическа територия покрай фалитите на малките и средни бизнеси. Важно е държавите да вземат решителни мерки да защитят именно своите предприемачи, а не международните акули.