30 години по-късно

Раздел: Кратки разбори
10.11.2019 г. ▶

В геополитически смисъл, последствието от смяната на режима на днешния ден преди 30 години е, че България, също като останалите социалистически дотогава страни, на практика премина в „лагера“ на САЩ. Ръководителите на СССР бяха вече неспособни, а явно и нежелаещи повече да държат своя „лагер“ под контрол, и затова го предадоха мирно на дотогавашния си враг. Както се видя само няколко години по-късно, на произвола беше изоставена и самата Русия, където през 90-те, дори в по-голяма степен от тук, цареше бедност, морална разруха и бандитизъм.

Ако преди 30 години някой е очаквал новите ни господари да дадат тласък на икономиката ни, или пък в духовната сфера, е останал излъган. В последващите години стана ясно, че САЩ нямат намерение да помагат на новия си сателит, извън осигуряването на собствените си интереси на наша територия. Съвсем логично, 15-ина години по-късно България се присъедини и официално към НАТО. А тези дни Макрон заяви, че този съюз бил „в мозъчна смърт“...

Развитието на някои от бившите социалистически страни, особено на Полша и Унгария, след рухването на съветския лагер показва, че когато имаш добри държавници, които поставят страната и народа си на първо място, можеш да вървиш напред и икономически, и духовно. Миналото в съветския „лагер“ не е оправдание за провалите днес.

Безсмислени са споровете чий васал е по-добре да си - на СССР/Русия или на САЩ. Всяка страна трябва да отстоява интересите и независимостта си, като поддържа относително равновесие в отношенията си с по-силните от нея. Като член на НАТО, неизбежно нашата позиция ще бъде по-близка до американската, но и членството в НАТО не ни връзва напълно ръцете, и не ни прави автоматично оръдие, задължително насочено срещу Русия.