Обзор на геополитическата 2019 г.

Раздел: Кратки разбори
28.12.2019 г. ▶

Изпращаме една интересна от геополитическа гледна точка година, в която обаче не станахме свидетели на някакви преломи, способни да преобърнат хода на Историята, а само на затвърждаване на тенденциите. Народите продължават уверено да се отскубват от пагубния неолиберален, глобалистически модел, и да проправят пътя си напред. Многополюсният свят вече е факт, и ще става все по-отчетлив. Каза го и американският президент от трибуната на ООН, макар и с малко по-различни думи: „Бъдещето не принадлежи на глобалистите, а на патриотите.“

Видяхме провала на САЩ да свалят президента на Венецуела - начинание, в чийто успех малцина се съмняваха, предвид икономическите проблеми на страната. Оказа се обаче, че Мадуро е добър ученик на Уго Чавес, и не е забравил поуките, извадени при опита за преврат срещу предшественика си. Подкрепата на войската се оказа ключова, каквато беше и липсата ѝ в голямата победа за американската външна политика - превратът срещу Ево Моралес в Боливия, който обаче беше движен най-вече от вътрешни фактори. В същото време текат протести в Еквадор и Чили, понастоящем управлявани от приятелски настроени към Вашингтон хора.

През март влязоха в сила новите разпоредби на Базелския комитет за банков надзор, своеобразното световно банково правителство, които показват, че и банкерите приемат отмирането на епохата на глобализма (или на всемогъщия американски долар) и се подготвят за многополюсния свят. Златото, което в отчетите на банките досега се броеше наполовина, отново става със стойност, равносилна на тази на парите във валута.

През април видяхме печалния за свободата на словото и позорен за Еквадор арест на Джулиан Асанж в Лондон, след като той беше изхвърлен от посолството по нареждане на президента Морено. Асанж го очаква нерадостна съдба и вероятно ще прекара остатъка от живота си в затвора. Позор за журналистиката беше пуделското махане с опашки на големите медии и овчият възторг от предстоящата разправа с човек, публикувал хиляди скрити от обществото документи, от които досега нито един не е бил фалшив. А някой някога беше казал, че работата на журналиста е да държи постоянно на мушка властта.

През май бяха изборите за Европейски парламент. Макар и той да е една до голяма степен куха структура, те бяха нелош индикатор за нагласите на народите. Възходът на национализма и пробуждането на народите и желанието им сами да определят съдбата си и тук беше налице, макар и на места, например в Австрия, чрез скандала с Щрахе, статуквото да съумя да ги тушира до известна степен. Видяхме първата национална изборна победа на Лигата на Матео Салвини. На другия полюс имаше възход на зелените в няколко страни в Европа, но проучванията към края на годината показват, че с истерията покрай Грета Тунберг кукловодите са пресолили манджата и има известно отдръпване на „зеления“ електорат.

През октомври Китайската народна република навърши 70 години, което беше отбелязано с внушителен военен парад. През 2019 г. Китай беше безмилостно нападан от правителството на Тръмп, не само чрез продължаващата търговска война, а и чрез протестите в Хонконг, поддръжката от САЩ и Великобритания за които е очевидна. Всъщност Китай няма нужда да извършва каквито и да били открити действия на този фронт, за да удържи победа, и Си Дзинпин засега не се поддава на провокациите. Но темата е с продължение.

В самия край на годината видяхме разгромната победа на Борис Джонсън и консерваторите във Великобритания, която „циментира“ Брекзит, отново напук на глобалистическите щения, както и фарса, наречен „импийчмънт на Тръмп,“ показващ пълното отчаяние на неговите противници в САЩ и легитимиращ неговите твърдения, че е жертва, тъй като „присъдата“ беше издадена без никакви доказателства, и ще падне с лекота в контролираната от републиканците горна камара. Този ход увеличи още повече и без това големите, с оглед неадекватните водещи кандидати на „демократите,“ шансове на Тръмп за втори мандат.

На практика, ЕС остава единствената крепост на неолибералния глобализъм, и тя е с все по-затихващи функции, като тази тенденция само ще се влоши още повече с приетите безумни нови мерки за „борба с климатичните промени,“ които само ЕС има намерение да си спазва, и така да си ограничи значително и без това не особено процъфтяващото на фона на САЩ или Китай стопанство (да припомним, че Германия е в рецесия). Още повече, понеже нито САЩ, нито Китай, нито Индия или останалите развиващи се страни имат намерение да си налагат подобни ограничения, дори и да би имало някакъв ефект за климата от действията на ЕС, той би бил нулиран с лекота от останалите.

Интересни събития имаше и във връзка с Япония, Северна Корея, Иран, Турция, Индия, Каталуния и др. Можете да изслушате нашия пълен обзор на 2019 г. във вече публикувания Брой 9 на Буревестник - Български подкаст за геополитика. През идната 2020 г. ви желаем здраве, мир и благоденствие!