Речта на фон дер Лайен - поредната доза празни приказки

Раздел: Кратки разбори
28.09.2020 г. ▶

Речта на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за състоянието на ЕС, която тя изнесе пред Европейския парламент на 16-и септември, за пореден път подчерта крайната некадърност, идеологическа закостенялост на постоянно нарастващата шайка брюкселски чиновници, които имат претенциите да определят бъдещето на Европа. Те продължават да се преструват на откъснати от останалата част на света, която върви в точно обратната на следваната от тях посока. Номенклатурата на късния СССР би завидяла на днешния си аналог, преместил се малко по на запад. И за да ви спестим напълно излишното четене на този връх на празнословието, ще очертаем тук основните точки, разбира се, с подобаващи коментари.

Първо, да започнем с очевидния факт, който личи още по името ѝ, че тази реч, като формат и съдържание, очевидно желае да подражава на ежегодните речи на президента на САЩ. Да, де, обаче ЕС НИКОГА няма да бъде като САЩ. НИКОГА няма да стане федерация, отделните народи НИКОГА няма да приемат един общ език, както е английският в САЩ, и да се откажат от независимостта си, от себе си. И дори и западноевропейците да са хванати здраво в капана на „мултикултурализма,“ дори и те да паднат, ние в Централна и Източна Европа ще удържим европейския фронт, каквото и да стане. С други думи, още от заглавието навлизаме в нелепост, която продължава до самия край на речта. Разбира се, не помага и това що за личност е г-жа председателката, и в какви корупционни скандали беше замесена като министърка в Германия. Те бяха заметени под килима при издигането ѝ на сегашния пост, но ние ги помним и я знаем що за стока е - поредната некадърна и безхарактерна пионка на глобалистическите кръгове, дърпащи конците в ЕС.

Но да се насочим към съдържанието на речта. В началото имаме доза общи приказки за невероятните усилия, положени от европейците срещу вируса. Да, те са факт, но не и благодарение на ЕС и еврочиновниците. Да припомним, че в първите седмици тромавите институции на ЕС бяха напълно блокирали и всяка страна се спасяваше поединично. Договаряха се и отделни страни да обменят помощ помежду си, но общи действия по линия на ЕС почти изцяло липсваха.

След това, фон дер Лайен обявява и името, под което ще протече петилетката (в случая дори десетилетка, защото повечето срокове, за които се говори, са до 2030 г.) - "NextGenerationEU", в превод „ЕС от следващото поколение.“ Изразява се желанието промените да бъдат направлявани от ЕС, а не от кризите или от външни сили. Добре, но как да стане това? Дори и ЕС като цяло очевидно вече не е субект в международната политика, това беше факт дори и преди напускането на Великобритания. ЕС е една гола икономика, която, както се видя покрай вируса, е освен това и доста чуплива. ЕС и отделните страни-членки нямат истинска сила, няма обща армия на ЕС, а дори и да имаше, съмнително е дали тя би могла да се мери като потенциал дори с турската. Единствено французите поддържат форма с различни операции в Африка, немците са твърде заети периодично да правят чистка на кадърните си войници, защото уж имали „нацистки възгледи“ и подобни небивалици. НАТО на практика е украса около армията на САЩ, и НАТО без САЩ звучи като ГЕРБ без Бойко Борисов. Мисля, че картинката за ролята на ЕС на международната сцена е пределно ясна - едно е желанието да не зависиш от външни сили, съвсем друго са възможностите, които откровено липсват. Та нали дори в момента ЕС (в частност Германия) е лашкан в задочен сблъсък между САЩ и Русия покрай тръбопровода „Северен поток-2“, съпроводен с откровено смехотворна пропаганда като скорошната история за Навални? Та нали най-голямата надежда на фон дер Лайен и нейните задкулисни господари е Тръмп да загуби изборите след няколко седмици, за да се върнат САЩ в ролята на „покровител на ЕС“? За каква „независимост от външни сили“ говорим тогава?

Следват обещания за здравни инициативи и похвали към ЕС за избягването на масова безработица и съхраняването на прехраната на хората. Доколко брюкселските институции са спомогнали това е доста спорно, ако не броим милиардите, налети на големи корпорации, за да им облекчат загубите от кризата покрай вируса. Сигурно тези пари са спасили работата на някои обикновени служители, но да не забравяме, че те идват именно от техните данъци. Цинично, фон дер Лайен хвали малкия и среден бизнес, обяснявайки как той е двигателят на възстановяването. Цинично, защото истината е, че заради вируса фалираха или намалиха обема си много малки и средни предприятия в цяла Европа, и налетите на корпорациите милиарди помогнаха на някои от тях да завземат още повече пазарен дял спрямо малките си конкуренти.

След това, фон дер Лайен хвърля първата бомба в речта си - че ще се работи за рамка за минимално възнаграждение в рамките на ЕС. Разбира се, изказът е достатъчно хлъзгав, за да има свободно тълкуване на думите, и най-вероятно няма да стане дума за еднаква минимална работна заплата във всички страни-членки, а по-скоро за някакъв процент от средната, например, което така или иначе няма да промени нищо съществено. Тук, по темата за договарянето на минимална работна заплата, фон дер Лайен обяснява как предложението щяло да уважи напълно националните традиции... Запомнете това, защото по-нататък лицемерието на ЕС по темата с уважението на отделните нации лъсва с пълна сила.

После е подчертана интересната сума от 3 ТРИЛИОНА евро (!), дадена от ЕЦБ за подпомагане на фирмите и индустрията покрай кризата с вируса. 3 трилиона долара беше сумата, налята от Федералния резерв на САЩ за борба с икономическите последици от вируса преди няколко месеца. Сиреч и в европейските корпорации са налети не по-малко пари без покритие, отколкото в американските. Явно са доста ценни за тези, които печатат парите. Е, фон дер Лайен обяснява как тези пари отишли за хърватските рибари и гръцките земеделци, но хайде по-сериозно. 🙂

Малко след това, идва поредният ламтеж в посока федерализация - желанието на ЕК да се завършат Съюза на капиталовите пазари и Банковия съюз. Юнкер беше сложил срок до 2019 г., който очевидно не беше спазен, този път нямаме срокове, което може би подсказва, че в ЕК са осъзнали, че тези неща не са толкова лесни. Разбира се, говори се и за това колко силно било еврото и как то щяло да стане още по-силно по този начин. Следват приказки за единния пазар и как всякакви бариери пред него трябвало да бъдат срутени, типичните неолиберални мантри, които явно никаква пандемия не може да спре. Очевидно се разчита, че като мине непосредствената опасност и се уталожи страхът от вируса, ще си говорим пак общите приказки, а хората като с магическа пръчка ще забравят как в първия по-напрегнат период на криза са се случвали точно обратните неща на описваните от мантрите...

Абсурдно се повдига и темата за „ново бъдеще на Шенген.“ Какво бъдеще, какви пет лева, като на запад вече са отворени границите за куцо и сакато от всички краища на света? На фона на тази нова действителност, Шенген, който касае отпадането на граничните проверки като привилегия единствено за членките на ЕС, вече е отживелица. Неслучайно дори и в България спряхме да напираме за Шенген, който беше такава важна тема тук преди 5-10 години и правехме какви ли не гимнастики, за да се харесаме на западняците и да ни пуснат там. Както каза Борисов, за какво ни е да влизаме сега, да се напълним и ние с мигранти от близо и далеч ли? Които ще напират към Германия, разбира се, няма да имат желание да се застояват, но по-добре изобщо да не идват.

Следва поредната порция „Зелена сделка“ и новината за търсено намаляване на „вредните емисии“ от ЕС с 55% до 2030 г., увеличение с 15% спрямо предишната цел. Цитира се непогрешимостта на Парижкото споразумение, решителността на ЕС да се придържа към него, и се изразява надежда, че и други ще ни последват. Обаче другите не са луди да си убиват икономиките в името на фалшиви лъженаучни идеали. Неслучайно Тръмп и неговите хора излязоха от това споразумение, защото осъзнават, че оставайки в него САЩ ще бъдат отвяни в икономически план от Китай за нула време. В тази връзка, има и едно крайно оруелско изречение, че трябвало да променим как произвеждаме и потребяваме, как живеем и работим, как ядем и се отопляваме... Смразяваща е нотката за контрол от страна на Големия брат от ЕС дори в личния живот на обикновения европеец, дори на това какво той яде, в името на „борбата с климатичните промени.“ С какво тази идеология е различна от комунистическия тоталитаризъм, освен по име и опаковка? И това е едва първият подобен намек в речта...

Съобщава се, че онези пари, за които европейските водачи толкова разгорещено спориха през лятото, онези 750 милиарда за възстановяване след вируса, няма да се харчат много свободно. 37% от тях ще трябва да се изхарчат по осъществяване на целите на „Зелената сделка“. Споменава се за различни начинания, които предстоят, като „европейските водородни долини,“ които да наблегнат на използването на водород като източник на енергия - един наистина чист източник, чийто „отпадък“ е вода. Тук трябва да признаем, че желанието на ЕК е впечатляващо и добро за Европа, но да видим дали ще се справят или, както обикновено, крайният резултат ще бъде половинчат.

В тази връзка е спомената идеята за европейски „Баухаус“ - общност от архитекти, хора на изкуството и инженери, които да спомогнат „зелените“ идеали на ЕК да бъдат въплътени в заобикалящата ни среда, в сградите и устройството на градовете, да „оформят света, в който живеем.“ На пръв поглед това е миловидно начинание, но дали не напомня за едни други художествени кръгове, създавани с цел възхвала и въплъщение на „новите идеали,“ които са твърде познати за нас, източноевропейците, от скорошната ни история?

И после стигаме до една наистина болна тема за ЕС - цифровизацията, информационните технологии. Досега приносът на ЕС в тази област е почти изцяло с отрицателен знак - всеки, свързан по някакъв начин с тази област на икономиката, помни много добре какъв хаос беше покрай Общия регламент за защита на данните на ЕС и внедряването на всичките му изисквания в софтуера. Фон дер Лайен поставя за цел следващото десетилетие да е „Цифровото десетилетие на Европа“ - високопарна, но неподплатена с нищо амбиция. Говори се за създаване на общоевропейски „облак“ - отдалечени услуги за изчисления и съхранение на данни. Говори се и за изкуствения интелект като за универсално решение, което едва ли не ще промени света качествено, което показва неразбиране на технологията. И, разбира се, се обяснява колко важно е изкуственият интелект да следва ясни правила, които, разбира се, ЕК ще се погрижи да облече в съответни закони. Правила, правила, правила. Това е, което ЕК може да произведе. Говори се и за бърз интернет в селските райони като важна цел - а едва ли привидните ползи биха оправдали инвестициите в тази посока. Но има и други, скрити ползи, които не са за селяните, разбира се... Целта за създаване на европейски суперкомпютри и микропроцесор от следващо поколение е хубава, и за тази цел се заделят 8 милиарда евро. Но е пределно ясно, че само да се хвърлят пари някъде не гарантира резултат. Все пак, има и трезва нотка - фон дер Лайен отбелязва, че ако ЕС не се движи бързо, ще трябва да следва чужди стандарти в тази област. Всъщност, ЕС вече го прави, и едва ли това ще се промени с тази очевидно некомпетентна по въпроса ЕК.

И не на последно място - ЕК ще предложи обща европейска електронна идентичност. Уж това целяло да направи по-лесно плащането на данъци и наемането на велосипеди в целия ЕС. Но прозира скритата цел за по-лесно следене и профилиране на хората, и си личи, че китайското нововъведение „социален кредит,“ чрез което китайската власт дава и отнема привилегии на своите граждани, в зависимост от това какви обществени прояви имат те (например дали критикуват властта в интернет), изглежда доста примамливо в очите на кукловодите на ЕК. Разбира се, това няма да го чуем в прав текст, но можем да четем между редовете.

В единственото изречение в речта, в което ние Българите сме споменати, става дума за това, че София е станала технологичен център. Това наистина е факт, от който можем да сме доволни, но отново приносът не е на ЕК или брюкселската бюрокрация, а на нашите специалисти в тази област. Разбира се, фактът, че България е част от ЕС, несъмнено е привлякъл доста от чуждите фирми в областта на информационните технологии насам. Но май дотам се изчерпва приносът на Брюксел за този наш успех. А и немалко фирми, развиващи се добре в областта, са не чужди, а са си наши, създадени и управлявани от Българи.

Фон дер Лайен се връща на здравната тема, говори за ваксините, и хвърля ново абсурдно изказване - „Ваксинният национализъм застрашава животи. Ваксинното сътрудничество ги спасява.“ Доста прозрачен и откровено смотан начин заобиколно да се плюе по национализма, най-лошият идеологически враг на брюкселската номенклатура. Контекстът, в който тази фраза излиза, е крайно несериозен - да, отделни страни отделно търсят ваксина срещу вируса, но не заради национализъм, а защото така е по-лесно да се намери ваксина - когато различни екипи на различни места работят по нея, а не като струпаш всички на едно място да си пречат. Никоя страна не го прави от егоизъм и не смята да го използва за изнудване на останалите или нещо подобно.

Следва клетва във вярност към ООН, Световните здравна и търговска организация - останки от XX век, чиято несъстоятелност в настоящия става все по-ясна с всеки изминал ден, и неслучайно САЩ, Русия, Китай, а и все повече от по-малките играчи не ги вземат толкова сериозно, колкото преди. ЕК дори изявява амбиции да реформира СЗО и СТО, за да „отговаряли на изискванията на днешния свят.“ Е, това поне е косвено признаване на написаното от мен по-горе.

После следват обичайните неолиберални мантри за човешките права и свободи, и как лошите китайци, руснаци и беларуси ги погазвали. Размахва се пръст към Лукашенко, към Путин и към Ердоган. Отново да подчертаем - без това да е подплатено с истинска сила, съответно остава голословие. Китай били важен икономически партньор, но не можело заради това ЕС да отстъпва от „ценностите“ си. И стигаме до основното - в прав текст са посочени мечтите на ЕК да се мине към гласуване „с квалифицирано мнозинство,“ за да не могат страни като Унгария и Полша да се противопоставят на немци и французи за поредното безумие, което искат да им натресат.

Следва патетично обяснение в любов към съюзниците отвъд Атлантическия океан, в което прозира надеждата господарите на ЕК отново да сложат ръка на САЩ и Великобритания, за да имало за ЕС „ново начало със стари приятели.“ Говори се за споразуменията покрай Брекзит и прозира страх Великобритания да не ги наруши, облечен с цитат от Тачър и мантри за доверието.

После следва изреждане на различни райони, с които ЕС иска да сътрудничи - Западните Балкани, Източното партньорство, Африка, която щяла да бъде ключов партньор в... цифровизацията, Япония и Виетнам. ЕК заявява, че ще работи за „справедлива глобализация,“ и ще слага въглеродни такси при внос. Трябва да признаем, това е единственият лост на ЕС за някакво влияние по въпроса с „климатичните промени“ към останалите икономики. Но дори и той е ограничен и може да се върне като бумеранг, ако се прекали с него.

И си идваме на думата - миграцията, и как тя щяла винаги да бъде факт в Европа. Добре е, че маските падат, и фон дер Лайен признава в прав текст, че миграцията на хора от третия свят е ЦЕЛ за Европейската комисия. Следват несериозни оправдания в защита на миграцията с примери за сомалийски лекари, чиито ценни умения уталожили здравната криза с вируса във Франция... Е, на всеки лекар-мигрант се падат по десет хиляди социални паразити в добрия случай, престъпници в лошия, но това, разбира се, няма да влезе в речта на г-жа фон дер Лайен. И следва обещание и призив към страните-членки за подкрепа за нов Пакт за миграцията, който по същество цели да превърне незаконната миграция в законна. Обаче няма да мине, защото за щастие има държавници като Орбан, които никога няма да се съгласят с него.

После идва актуалната тук мантра за „върховенството на закона,“ на която бихме задали следния въпрос: А кой пише закона? Тук фон дер Лайен частично отговаря, тропвайки с крак за това как правото на ЕС трябвало да е с предимство пред националното. И нужда от допълнителен коментар няма.

Следва изключително лицемерна тирада за това как трябвало да се уважават различията. Разбира се, става дума за борба срещу расизма и за правата на джендърите. Не за уважение към унгарския народ, избрал да не допуска на територията си мигранти от третия свят, разбира се. Подобно различие според ЕК трябва да се смачка, а не да се уважава. Лоши били и поляците, че си позволили да правят зони, свободни от джендъри. Това всъщност били зони, лишени от човечност. Обещават се нови, още по-обширни закони срещу престъпленията на омразата и, разбира се, „речта на омразата.“ Ще се назначава и политкомисар срещу расизма. Оруел пасти да яде.

И накрая: „Европа ще бъде такава, каквато искаме да бъде.“ Добре, но кои сме „ние“? Написаното по-горе ясно отговаря на този въпрос...

Ако все пак държите да прочетете и вие речта на г-жа фон дер Лайен, тя е достъпна тук на Български език: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/SPEECH_20_1655