Брой 12: Извънредно положение

Раздел: Подкаст
21.04.2020 г. ▶

Защо пандемията COVID-19 ще убие глобализацията

Раздел: Преводи на чуждестранни статии
06.04.2020 г. ▶

Грег Шеридън в The Australian
Обнародване на статията: 19.03.2020 г.


Коронавирусът е врагът ловец-убиец на глобализацията. Първата реакция към този вирус трябва да бъде съчувствие и човешка солидарност. Той е, преди всичко, здравна криза. Но ще има дълбоки и продължителни социални, икономически, политически, културни и геостратегически последствия.

И първото е това. COVID-19 ще преобрази, ако дори не убие напълно, глобализацията такава, каквато сме я познавали досега. Вирусът, сам по себе си, е последствие на глобализацията - мигрирал от непослушен прилеп в Ухан в Централен Китай върху 200 хиляди човешки същества (бел.прев. към момента на писане на статията - 19.03.2020 г.) от 100 държави по цялата планета за по-малко от 3 месеца.

Той полетя на крилете на глобализацията, проплава по всеки неин канал, преброди всичките ѝ магистрали. Но целта му е да убие гостоприемника си.

Първо, в центъра на чувството за отговорност за вируса на всеки гражданин е неговото национално правителство. Никой не пита: какво прави по този въпрос регионалната индийскоокеанска организация? Те питат: какво прави Канбера?

Това е глобална пандемия и следователно националните правителства ще трябва да си сътрудничат. Но всяка нация взе свои собствени национални мерки. Когато правителството на Морисън за пръв път забрани директното пътуване към Австралия от Китай, Пекин беше бесен. После много други страни направиха същото.

Епицентърът на кризата сега е в Европа. Справянето с COVID-19 е лошо в Италия и други европейски нации. Това е отчасти, защото странните правила на Европейския съюз ограничават какво може да прави всяка страна. ЕС мисли да си затваря границите. Но европейските нации не могат да си затворят собствените граници. Италия не може да си затвори границите, нито Франция или Испания. (Бел.прев. Ето, че могат. Въпрос на национална политическа воля - в такива моменти правилата на ЕС отиват в коша.)

Колкото по-богато е националното ти правителство, и колкото по-голям суверенитет и истински контрол то упражнява, толкова по-добри са шансовете на страната ти да направи нещо ефективно да забави разпространението на вируса.

Другата критично важна променлива в уравнението е националната здравна система. Често се сравняват статистиките колко легла в интензивните отделения имат страните на глава от населението, и колко пари харчат за грижи в интензивните отделения на глава от населението.

Едно правителство не може в дългосрочен план да харчи пари, ако ги няма. Следователно, кризата с COVID-19, в която много хора ще умрат, които биха могли да бъдат спасени, ако подходящото лечение - основно уреди за обдишване и места за интензивна грижа, би било налично, ще доведе до възраждането на натрупването на национално богатство като основна цел в политиката.

Преразпределението на богатство е цел на всяка интернационалистка идеология и сдружение на планетата. Натрупването на богатство, от друга страна, е винаги национална цел, национален проект.

Тук е дилемата. Богатството на Австралия идва основно от въглища, желязна руда и природен газ. Ако искаш да има пари, които да осигурят легло в интензивното отделение и болница за болните ти майка или баща, това може да дойде само от австралийското правителство.

А правителството може да го набави само, ако има процъфтяващи въглищна, железнорудна и газова промишленост.

Но ако си напълно отдаден на международната цел за нулеви въглеродни емисии до 2050 г., искаш да се отървеш от въглищата, желязната руда и природния газ. Тогава няма да можеш да плащаш за болниците си. Зелените искат да се отърват от тези отрасли.

Може ли да е пълно съвпадение, че в разгара на този вирус правителството на Виктория, в пристъп на здрав разум, тази седмица отмени забраната за проучвания за природен газ в морето? Левите в политиката, и левите в международната общност, вземат богатството на дадена страна за даденост, все едно, че то винаги ще бъде налично. Кризата с COVID-19 ще покаже ясно ограниченията на нашето богатство, като преминаваме през най-тежката ѝ част. Още повече, тя ще нанесе сериозни щети върху икономиката, с голямо покачване на безработицата. Хората ще искат работа и няма да я търсят при ООН, ЕС или договорките за климатичните промени. Те ще искат националното им правителство да създаде условия и работни места.

Опитът с коронавируса ще увеличи силата на националните правителства и ще отслаби глобализацията и по други начини. Често цитирана статия в китайския „Народен ежедневник“ посочва, че Китай произвежда 90% от лекарствата на САЩ и ако САЩ станат твърде враждебни, Китай може да спре да предоставя тези лекарства.

Няма знаци, че Пекин ще направи нещо подобно, но нито една сериозна държава ще иска критично важните ѝ лекарства да зависят от един доставчик, особено такъв, който стратегически може да бъде враждебен.

Ако австралийското правителство утре обявеше, че използва правителствени средства да създаде заводи за производство на ключови лекарства, използвани в Австралия, не би имало никаква забележима политическа съпротива на това.

Структурно, кризата ще доведе до движение на властта в посока държавите. Емануел Макрон, френският президент, е казал на народа си тази седмица, че те са „във война“ с COVID-19. Това е подсказката. Защото има един сигурен победител във войната. Ако нацията не е унищожена, винаги националното правителство излиза от войната по-силно, с нови правомощия и ново превъзходство.

Федералният данък върху доходите е въведен в Австралия през 1915 г., за да помогне за разходите в Първата световна война. В САЩ е въведен от националното правителство през Гражданската война през 1861 г., също за да покрие военните разходи. Във Великобритания е въведен през 1799 г., за да се плати за Наполеоновите войни. В Австралия, данъкът върху доходите става напълно национален, вместо щатски, през Втората световна война. Такива промени никога не се връщат назад. Войната е изключително национално начинание и винаги води до по-голямо съсредоточаване на власт в националното правителство.

В САЩ, Пентагонът стана най-великата организация за проучвания заради нуждите на Втората световна война. Новации, които днес смятаме за въплъщение на свободния капитализъм, като интернет, са изобретени от Пентагона, правителствена служба, като част от усилията за национална отбрана.

В тази страна, най-великият период в граденето на нацията идва при управлението на Робърт Мензийс след Втората световна война. Градове, предградия, напоителни съоръжения, университети, национални институции - Мензийс строи всички тях в целеустремено, съсредоточено усилие да създаде способна, жилава нация.

Урокът, който Мензийс научава от Втората световна война - нуждата да се построи силна нация, нищо чудно да бъде и урокът, който ще научим ние след края на вирусната криза, когато и да е той. По целия смят, дясно-центристката политика вече се преобразяваше от старомоден пазарен либерализъм към по-прагматичен, демократичен национализъм, като при Борис Джонсън, Доналд Тръмп (въпреки всичките му недостатъци), Шинзо Абе, Нарендра Моди и много други.

Това не означава разрушителност за сметка на съседните страни.

Силните, уверени нации могат да си сътрудничат добре.

Но преди всичко, те са нации с национални приоритети, национални личности, национални съдби. Във времена на криза като коронавируса, нацията е тази, която има значение, а не глобализацията.

Ролята на коронавируса

Раздел: Кратки разбори
20.03.2020 г. ▶

Короновирусът парализира „западния свят,“ в това число и нас, като част от Европа. Вече седмица продължава извънредното положение в България, мерките се затягат поетапно, а краят му не се вижда на хоризонта. Подобни мерки са взети повсеместно - на същия ден, в който Борисов обяви извънредното положение тук, Тръмп го направи в САЩ. Борсите се сринаха, дори беше отменено европейското първенство по футбол. Светът се промени отвъд нашите представи, и то за броени дни.

Трудно е да се правят прогнози за продължителността на кризата и за това как ще се пренареди геополитическата мозайка след нея. Продължителността ще бъде ясна не по-рано от момента, в който във всяка една страна кривата на боледуващите от вируса тръгне надолу. Китайците вече преминаха тази точка и постепенно се възстановяват, както и някои от съседните им страни, реагирали изключително ефективно (например Сингапур и двете Кореи), но за останалата част на света този момент тепърва предстои. Нищо чудно още няколко месеца да живеем при тези условия, а дотогава ще има още много страх и мъка. Вирусът удря най-тежко възрастните и страдащите от други болести (особено хронични), които са отслабили имунитета им. И дори и по-младите да го преболедуват по-леко, опасността да заразят и поставят в истинска опасност своите родители и други по-възрастни роднини е достатъчно плашеща.

Икономически, ударът по т.нар. „западен свят“ ще бъде колосален. И още по-лошото е, че най-вредните субекти в икономиката - международните банки и корпорации, ще бъдат най-слабо засегнати. Да, ще загубят милиарди, но те имат стабилен гръб, който ще спаси повечето от тях от фалит. Нищо чудно да видим и цинично пренасочване от страна на някои държави на парите на данъкоплатците към тях, както стана при кризата 2008 г. Най-засегнати ще бъдат заетите в реалната икономика, малките и средни бизнеси, които, за разлика от акулите, ще загубят не милиарди, а хиляди, но тези хиляди ще бъдат решаващи...

Икономическата криза, за която противниците на Тръмп мечтаеха от момента на избирането му, е факт. Но тя няма да засегне одобрението и съответно шансовете за преизбирането му - напротив, в момента 55% от американците одобряват неговите мерки за справянето с вируса, като това одобрение е скочило с над 10% спрямо миналата седмица. Освен това, по време на война и криза, народите почти никога не тръгват да сменят управляващите ги. Ако тази криза наистина се проточи още няколко месеца, дори и минималните понастоящем шансове на Демократическата партия да победи Тръмп ще се стопят като лански сняг. Защото икономиката няма да се вдигне веднага след преодоляването на вируса - ще бъдат нужни месеци, може би дори година-две. И последователни мерки и политика от страна на управляващите за тази цел. Съответно, не би било никак добра идея точно в този момент да бъдат избрани нови управляващи.

Тепърва предстои пренастройването на мисленето на хората спрямо новите условия. Отнема време да се свикне с извънредното положение и ограниченията на изглеждали до вчера непоклатими права. И ако понастоящем в България, САЩ и навсякъде по света се чуват тук-там гласове на несъгласие с крутите мерки, след 2-3 седмици, свиквайки с новите условия, и при неизбежното увеличаване на заразените и жертвите, те съвсем ще заглъхнат. Предстоят крайно интересни събития в „западния свят,“ които до вчера бяха абсолютно немислими - национализации, държавен натиск върху частни корпорации да се преориентират към производството на стоки от първа необходимост. Вече се случват на много места, включително и тук. Хората вече не се чудят за какво да си харчат парите, а се замислят от какво наистина имат нужда, защото и парите на много от тях ще намалеят, заради свиването на икономиката. Консуматорството минава на заден план, изместено от по-основни нужди.

Действителната опасност бързо прави на пух и прах всякакви илюзии на неолиберализма. Въпреки инатенето на Меркел и Макрон, продължило абсурдно дълго, след като ножът опря до кокала, дори и тези знакови пионки на неолибералния ред затвориха границите на страните си. Не и преди Германия и Франция да попаднат в челото на класацията по брой заразени. Все пак след Италия, където абсолютно неадекватните след напускането на Салвини управляващи дори организираха кампании „Прегърни китаец! Покажи, че не си расист!“ в разгара на епидемията в Китай. Италианското правителство ще влезе в учебниците като пример как НЕ ТРЯБВА да се действа при подобни ситуации.

В геополитически план, има един сигурен печеливш от кризата, и това е Китай. Въпреки тежкия удар, който понесоха като първоначално огнище на вируса, китайците „прескочиха трапа“ и икономиката им се възстановява с много по-бързи темпове, отколкото биха били възможни на запад, просто заради еднопартийната система на управление, която си има определени предимства, като бързина, всеобхватност и ефективност на контра-мерките при подобна ситуация. Въпреки усилията на Тръмп да подчертае китайския произход на вируса и да насади това разбиране поне в главите на съннародниците си, към китайците с надежда за помощ вече гледат много от другите засегнати страни от вируса, особено Италия. Знаково е и изказването на сръбския президент Вучич тези дни, в което той подчерта, че Китай е единствената страна, която може да помогне на Сърбия, и безмилостно порица ЕС за пасивността и непукизма им.

ЕС пък е големият губещ от кризата. Реакцията на брюкселските чиновници беше меко казано неадекватна, седмици наред по темата за вируса се говореше единствено в тона „да не бъдем расисти“ и „затварянето на границите няма да помогне, вирусът няма националност.“ Страните-членки бяха оставени да се спасяват поединично, което и направиха, всяка по силите си. От днешна гледна точка, това е пълен управленски крах. И преди вируса идеята за Европейски съединени щати беше несъстоятелна, но днес вече няма разумен човек, който да я възприема сериозно. Доказа се и правотата на Орбан и останалите от Вишеградската четворка, които настояваха за сериозна охрана на границите.

Накратко, вирусът съвсем разбива разклатените идеали на глобализма и консуматорството, и забързва вече започналия процес на преминаване към многополюсен свят с поместни зони на влияние на най-силните страни. Но не трябва да се пренебрегва и опасността големите корпорации да заграбят още повече икономическа територия покрай фалитите на малките и средни бизнеси. Важно е държавите да вземат решителни мерки да защитят именно своите предприемачи, а не международните акули.

Брой 11: Венецуела

Раздел: Подкаст
15.03.2020 г. ▶

„Очаквана изненада“ на изборите в Словакия

Раздел: Кратки разбори
02.03.2020 г. ▶

Изборите в Словакия поднесоха „очаквана изненада“ - въпреки проучванията, показващи все още минимално предимство на социалистите СМЕР, ОЛАНО спечелиха, и то с чувствителна разлика пред СМЕР. Явно в последните дни много опозиционно настроени хора са се преориентирали към най-големия противник на управлявалите досега СМЕР, което е довело и до спад в резултатите на повечето от останалите партии спрямо проучванията. Любопитен спрямо графиката е фактът, че петите по сила ПС/СПОЛУ остават извън народното събрание, докато шестите и седмите са вътре. Причината е, че ПС/СПОЛУ е коалиция, а в Словакия коалициите трябва да спечелят 7%, за да излъчат народни представители, докато за партиите прагът е 5%. Предвид факта, че ПС/СПОЛУ е глобалистически, анти-патриотичен проект, много подобен на нашия „Демократична България“, този резултат е отлична новина за Словакия.

Предстои управление на ОЛАНО най-вероятно заедно със заелите шесто и седмо място в изборите партии. Има вероятност да се присъедини и третата „Семейство сме“, която е силно против политиката на Брюксел за допускане на имигранти в Европа. Първото обещание на Матович, водач на ОЛАНО и най-вероятен бъдещ министър-председател на Словакия, е да се справи с корупцията, с която СМЕР бяха станали печално известни. Предстои да видим дали това ще се изрази в реваншизъм към бившите управляващи, или ще се наблегне по-скоро на това от сега нататък подобно положение да не се повтаря.

Като цяло, новото управление, вземайки предвид и вероятните коалиционни участници в него, се очертава да бъде по-скоро центристко. ОЛАНО се афишират като християн-демократи, но в предния коментар по темата вече споменахме, че не е изключено да управляват по малко по-различен от обичайната им реторика начин. И все пак, едва ли ще се отметнат от ключовите си позиции против гей-браковете и разселването на мигранти в ЕС, защото това би означавало моментално отдръпване на повечето им избиратели.

Що се отнася до вероятните им коалиционни партньори САС и „За хората“, САС са евроскептици, които са в същия съюз в Европарламента, в който е и ВМРО, но пък се обявяват в подкрепа на гей-браковете и узаконяване на марихуаната. А „За хората“ е нова партия на бившия президент Киска, който е познат с неолиберални възгледи и със съответната вярност към ЕС. Това е партия, която, разчитайки на популярността на Киска от времето, в което беше президент и критикуваше управляващите тогава СМЕР, успя този път да влезе и ще се опита да дърпа управлението наляво. Но тук ще си изиграе ролята (надяваме се, малка) и в следващия цикъл едва ли вече ще прескочи петте процента.

Националистическата партия „Партия на хората - Наша Словакия“ на Котлеба не успя да прескочи 10%, както показваха някои проучвания, не запази и третата си позиция, и със сигурност ще остане извън управлението. Но времето работи за тях - тенденцията националистите в цяла Европа да вървят нагоре едва ли ще спре току-така.

Във всеки случай, най-важният извод от тези избори е, че няма да има заплаха за стабилността на Вишеградската четворка - оставането на ПС/СПОЛУ извън народното събрание и съответно властта гарантира това. Имаше скорошно изказване на Матович, че ще се старае да бъде помирител в отношенията между Вишеградската четворка и ЕС, но подобно изявление е по-скоро с цел да го направи по-симпатичен на брюкселската бюрокрация, отколкото сериозна заявка за някакво отстъпление от позициите на Вишеградската четворка. Първо, подобни действия биха отвратили много от хората, гласували в събота за него, и второ, Словакия е най-слабият член на съюза и едва ли нейният министър-председател би имал достатъчна тежест да промени много.