В Словакия предстоят избори

Раздел: Кратки разбори
27.02.2020 г. ▶

В събота предстоят доста важни избори в Словакия, и, както виждате на картинката, показваща последни данни от социологическо проучване, подкрепата на хората е изключително раздробена между голям брой партии. Прагът за влизане в народното събрание е 5% за партиите и 7% за коалициите. Начело все още е социалистическата партия с лек патриотичен уклон (изглежда необходим в Словакия, както ще стане ясно малко по-надолу) СМЕР, управляваща и в момента в коалиция, но 17% са много, много далеч от 44-те процента, с които спечелиха преди 8 години. Корупцията сред партийната върхушка води до периодично избухване на скандали, има протести и хората неслучайно се отдръпват от нея.

Възможността СМЕР да не успеят да сформират мнозинство този път е напълно реална, и така топката може да отиде у ОЛАНО (съкращение от „Обикновени хора и независими личности“), втората по сила в тези проучвания партия (а нищо чудно тя дори и да излезе първа на самите избори). ОЛАНО е консервативтна партия, изповядваща християнски ценности, но фактът, че на последните евроизбори минават от партията на Европейските консерватори и реформисти, в която е например ВМРО, към все по-олевяващата Европейска народна партия, е сигнална лампа. Друго притеснително е нежеланието им за коалиция с партията на Котлеба, най-ярката родолюбива партия в страната, често обвинявана, както другите подобни партии в цяла Европа, че е фашистка и финансирана от Русия. Обвинения, за които липсват доказателства, и са несериозно оправдание за предварителен отказ от политическо сътрудничество с тях. Така че, ако ОЛАНО вземат властта, няма да е чудно да видим от тях завъртане в либерална посока - особено ако се коалират с откровено анти-словашки партии като финансираната от Джордж Сорос ПС/СПОЛУ, излъчила и настоящата президентка на страната (за щастие, в Словакия, както и в България, президентът има твърде ограничени правомощия).

Като цяло, това, което прави впечатление сред повечето водещи партии е, че родолюбието е ако не най-ключовото, то едно от ключовите неща в риториката им. В Словакия явно патриотизмът е на почит, и печели гласове. Ярки изключения са единствено четвъртата и петата по сила в цитираното проучване партии. А резултатът от над десет процента за партия, определяна от казионните медии за „фашистка,“ ясно показва, че в Словакия национализмът е силен. Основният проблем е, че този вот е пръснат между множество партии.

Съдейки по заявяваните от партиите идеали, не би трябвало да може да се създаде коалиция, която да заобиколи всички партии, които се пишат за патриоти... Но дали ОЛАНО няма да полеят със студена вода мнозинството словаци, изневерявайки с действията си на думите си? Ще се повтори ли плачевният словенски сценарий и в Словакия, където по същия начин вотът е раздробен между множество партии, което е почти сигурна рецепта за безпринципно коалиционно управление? Заплашена ли е стабилността на Вишеградската четворка? Ще стане ясно в неделя, когато научим резултатите, и най-вече след сформирането на нова управляваща коалиция.

Брой 10: Брекзит и слушателски въпроси

Раздел: Подкаст
12.02.2020 г. ▶

И Фейсбук обръща курса

Раздел: Кратки разбори
04.02.2020 г. ▶

В петък (денят на Брекзит) собственикът на Фейсбук Марк Зукърбърг обяви на технологично събитие в Солт Лейк Сити, че платформата му вече ще защитава свободата на словото. Любопитно е, че това изказване не предизвика чак толкова много коментари, а е показателно. Той сподели, че настоящото положение, в което Фейсбук са принуждавани да прилагат прекалена цензура, не може да продължава. Напълно очаквано, списъкът с неща, които е трябвало да трият, е растял все повече и повече с всяка тяхна отстъпка. В резултат и приходите им за последното тримесечие са били доста под очакванията. Зукърбърг каза, че ще продължат да трият съдържание, което може наистина да навреди, но някъде трябва да се тегли чертата, и че не иска неговата платформа да разделя обществото.

Това са, разбира се, хубави думи. Дали обаче ще бъдат приложени на практика? Веднага се появиха подозрения, че Зукърбърг просто лъже, за да смекчи многобройните оплаквания на десни политици и обикновени потребители, че са обект на цензура на платформата му. Или пък че така иска да успокои законодателите-републиканци в САЩ, които имаха намерение да атакуват монополното положение на Фейсбук. Но пък с тези думи той вбесява хората от другата страна на барикадата, които се борят за още и още цензура на мнения, които им се струват обидни, крайно-десни и дори „реч на омразата,“ а обикновено става дума просто за различни от техните политически възгледи, със съществуването на които не могат да се примирят. В последните години ясно се видя, че левите са много по-шумни, истерични, и носят много повече щети на един бизнес, ако решат да насочат „оръжия“ срещу него. Така че по-скоро няма логика Зукърбърг да лъже.

Може би Фейсбук просто разбират накъде отиват нещата в света, и искат да са от първите технологични корпорации, които заемат позиция спрямо новите реалности. Неолибералният политически коректен модел, изкопиран почти дословно от „1984“ на Оруел и водещ до необятна цензура, губи сила все по-отчетливо, дори и в довчерашните си бастиони, като Холивуд. Филмите с насила вкарани мултикултурни персонажи и хора с „нетрадиционна сексуалност“ се провалиха един след друг - дори и най-големите заглавия като „Междузвездни войни“, а малкото излезли, които се обърнаха към времената преди политическата коректност, бяха по-успешни.

Причината за проблемите на идеологията на политическата коректност се таи най-вече в забуксуването и преориентирането на силовия фактор, който я налагаше. Световната хегемония на международните корпорации чрез еднополюсния модел на света с център САЩ се оказа мираж, защото, след наваксването на руснаци и китайци, САЩ вече не е абсолютният военен хегемон, който беше допреди едва 10-15 години. А и неимоверните усилия за налагане на глобализъм, в които страната беше впрегната, изтощиха САЩ, уязвиха тяхната икономика и опоскаха средната класа, и едва Тръмп със значителна промяна на външнополитическия курс успя да даде надежда за възстановяване.

А глобализмът приключи, започна епохата на многополюсния свят с поне три полюса в лицето на САЩ, Русия и Китай. И Фейсбук разбират това, а и вероятно са получили подсказка (не е тайна, че платформата е и инструмент на службите на САЩ, съответно отношенията са близки), че американският геополитически кораб е с безвъзвратно сменен курс и илюзиите за глобализъм са изоставени, поне в средносрочен план. Разбира се, това не означава, че политическата коректност и тълпите от беснеещи мултикултурни активисти от западния свят по социалните мрежи изведнъж ще изчезнат. Със сигурност ще нанесат още доста щети на обществата си, докато идеологията им съвсем изгуби политическа и корпоративна подкрепа. Но тенденциите са ясни, и Фейсбук, като една от най-големите корпорации, няма да пропусне да ги яхне. За тях всичко е бизнес. Малко по-различно е при Гугъл, където вероятно наистина си вярват, че ще могат да променят света чрез подмяната на резултатите при търсене, които са под техен контрол...

Брекзит е факт, сега накъде?

Раздел: Кратки разбори
01.02.2020 г. ▶

Точно в полунощ Централноевропейско време днес се случи събитие с голяма историческа значимост, което европейците чакахме вече 3 години и половина - Брекзит. Великобритания вече не е част от ЕС. След мъчителното за всички шикалкавене на озовалата се не на мястото си Тереза Мей, решителният Борис Джонсън успя най-сетне да изпълни волята на народа си, ясно заявена на референдума през 2016 г. и безусловно препотвърдена на последните парламентарни избори през декември. Изстрадана, но сладка победа за обикновените британци срещу елитите в корпорациите, партиите, медиите и университетите. Рухна митът за хилядолетния брюкселски райх, за достигнатия край на европейската история, и беше даден пример на всички останали членки как могат да се освободят от съюза, когато преценят, че вредите от него вече са станали по-големи от ползите.

Ни най-малко не учудва отговорът на неолибералните пионки в Брюксел, казан в почти прав текст от техния най-отявлен говорител Ги Ферховстад: ще се върви към затягане на възможностите за излизане и изобщо към намаляване и в крайна сметка отнемане на правото за самоуправление от правителствата на страните-членки, в полза на брюкселските бюрократи, за които никой никога не е гласувал. Само фактът, че най-слабата и доказано корумпирана министърка в следвоенната история на Германия, наредила скандал след скандал по време на престоя си в министерството, беше поставена на поста Председател на Европейската комисия, говори предостатъчно за това доколко способни хора са чиновниците в Брюксел.

Европейска федерация, която да заличи европейските народи, поставяйки ги под брюкселския ботуш, е мечтата на Ферховстад и кукловодите му. Федерация, в която неевропейци са добре дошли „да решават демографските проблеми,“ и чийто логичен завършек е халифат, тъй като в сблъсък между две сравними по мащаб цивилизации винаги в историята по-войнствената е подчинявала по-пасивната. Дали това е цел на кукловодите или те наистина си въобразяват, че точно те ще бъдат тези, които ще надхитрят хилядолетната човешка история, и жизнената ислямска култура някак си ще се претопи в самоубиващата се западноевропейска, не е от особено значение.

Разбира се, подобна съдба няма как да сполети ЕС, не и в сегашния му състав. Народите на повечето от страните от Унгария на изток не страдат от самоубийствената апатия на Германия, Франция, Швеция и останалите, и ще се противопоставят решително на подобни планове. Опити на Брюксел да ги подчини още повече несъмнено ще дадат още по-голяма сила на националистическите партии в страните им, и неминуемо Център-Изтокът решително ще тръгне към коренно преобразяване на съюза, пазейки под ръка и варианта за излизане, ако се наложи. Народите на Изток вече добре осъзнаха, че властимащите в съюза ги смятат за втора ръка европейци, „Европа на две скорости“ е фраза, която привлече достатъчно внимание върху себе си. Дори и сред най-оптимистичните към ЕС слоеве на нашите народи вече се изпарява илюзията, че ЕС е воден от някаква човеколюбива добронамереност към нас.

Така че два са реалистичните средносрочни варианти пред ЕС - ботушът, който ще доведе до коренна промяна на съюза или разпад, или кадифената ръкавица - продължаване на сегашното положение с надежда чрез медийно облъчване и други добре изпитани през последните 70 години, но все по-трудно сработващи методи, народите сами да се откажат от националистите и да се върнат към гласуването за „правилните“ хора. И, разбира се, когато това не успява, да се разчита на хора като Курц в Австрия, които едно ще говорят преди избори, но съвсем друго, в угода на Брюксел, ще вършат, като вземат властта. И възможно най-много спънки и протакане, когато хора като Салвини в Италия неизбежно вземат властта.

А какво предстои за Великобритания? (Която впрочем излезе от съюза най-вече заради търговския си дефицит с него, а не заради популизма на Джонсън и Фараж и невежеството на избирателите си, както тръбяха неолибералните медии, но това е друга тема.) Брекзит далеч не решава техните проблеми, които датират от няколко века назад, и са плод на колониалната политика, за която те плащат и, по всичко личи, ще продължат да плащат жестока цена. „Лондон вече не е наистина английски град,“ каза легендарният комик Джон Клийс, за което, разбира се, му бяха лепнати множество обидни епитети, които обаче не успяха да променят правдивостта на думите му. Няколко пъти годишно биват изобличени банди от неевропейци, изнасилвали малолетни и непълнолетни момичета. А полицията си мълчи за тях, за да не я обвинят в „расизъм.“ За сметка на това, вкарва в затвора хората, които си позволят да изнесат публично имената на изнасилвачите, или пък да обиждат неевропейци или хора с „нетрадиционна сексуалност“ с груби съобщения в интернет.

Брекзит няма да реши нито едно от изброените горе неща. Да, Великобритания ще си върне контрола върху границите, но очевидно не се е справяла с тази задача спрямо хора, идващи в страната не по линия на ЕС, и едва ли тази неспособност ще се промени с вълшебство след излизането от съюза. Но това, което Великобритания ще направи, е да се приближи много повече до САЩ, във всяко едно отношение - и икономическо, и военно, и геополитическо. Джонсън и Тръмп се разбират отлично, така че можем да очакваме добър синхрон между двете страни в близко бъдеще. Оформя се презатлантически съюз (любопитно географски подобен на Океания от романа „1984“ на Оруел), а континентална Европа ще трябва да търси себе си вече безвъзвратно без Великобритания.

И може да намери себе си единствено като икономически съюз на независими народи, в който ще бъде уважавано правото на всеки един от тях да се самоуправлява според ценностите си. Впрочем, излизането на Великобритания - държава, която е един от най-големите налагащи, проводници и защитници на неолибералните лъжеценности, подобрява перспективата за сбъдването на този идеал.

Вътрешнополитическа промяна в Русия

Раздел: Кратки разбори
16.01.2020 г. ▶

Вчерашните събития в Русия, влезли в медиите със заглавията за оставката на министър-председателя Медведев и цялото му правителство, са далеч по-мащабни от тази оставка. С предлаганите конституционни промени, Путин иска да намали правомощията на президента и да разшири тези на парламента, давайки на народните представители право не просто да одобряват предложеното от президента правителство, а да избират правителство, което после да бъде само формално одобрено от президента. Имаме обръщане на досегашната ситуация, което е коренна промяна на начина на управление на страната. Също така се предвижда да се запишат изрично в Конституцията правомощия на Държавния съвет, състоящ се от управителите на отделните области в Русия, и той да стане постоянен орган, а не свикван само при нужда, както е сега. Ключовият извод, който може да се направи, е, че Путин все още не е намерил достоен наследник, което може да се превърне в огромен проблем за Русия след време.

Веднага тръгнаха слухове, че Путин ще иска да се настани в Държавния съвет след оттеглянето си от президентския пост, и така да управлява в сянка, докато някой друг се води президент на книга... Но, ако наистина искаше да управлява доживот, Путин спокойно би могъл просто да премахне конституционните ограничения на мандатите за управление на президента. Нещо, което видяхме преди по-малко от 2 години в Китай, и срещу което враговете на Китай нищо не можаха да направят, освен да пуснат няколко протестни статии по медиите си, забравени 3 минути след прочитането. Едва ли е толкова важно за Путин и да управлява, без да се води президент, защото титлата не променя нищо, и враговете му лесно биха прозрели това. По-скоро причината е, че Путин няма достатъчна сигурност в евентуалния си наследник, и иска да ограничи щетите, които по-слаб президент би могъл да нанесе на страната, като раздели властта между няколко човека, знаейки, че със сигурност ще може да разчита на повечето от тях да продължат неговия начин на развитие, който безспорно е успешен на фона на разрухата в страната през 90-те. И така, дори изборът на следващ президент да не се окаже най-удачен, хората на следващите стъпала в стълбицата на властта ще могат да запълнят евентуалните празноти, които такъв избор би оставил. Ако пък наследникът се окаже достоен, Конституцията лесно би могла пак да се промени според новото положение.

Оставката на Медведев, който се смяташе от мнозина за политик с по-либерален уклон, може би показва, че ще се засилят позициите на по-консервативно настроеното крило в партията на Путин Единна Русия. Важно е и да се отбележи, че в проучванията в последните години одобрението лично за Медведев от страна на руския народ постоянно намаляваше. Така че краят на престоя му на този пост със сигурност е добре премислен. Медведев ще бъде преместен на поста заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, председател на който е президентът Путин. А днес за нов министър-председател беше утвърден Михаил Мишустин, досегашният шеф на данъчната служба, почти неизвестен досега, но успял да увеличи многократно събираемостта на данъците в Русия. В близките дни ще станат ясни и новите министри, като няма съмнение, че някои от най-познатите ни лица ще запазят постовете си.

Не трябва да пропускаме обаче и друга изключително важна част от речта на Путин вчера - наблягането на демографията. Путин ясно подчерта, че трябва да се работи за по-висока раждаемост още в най-близко бъдеще, поставяйки цел до края на мандата му през 2024 г. тя да скочи до 1,7 деца средно на майка спрямо сегашните 1,5. Бяха обявени редица мерки в подкрепа на семейството, като повишение на държавната помощ за второ дете, и въвеждане на такава дори и за първо, което ще даде резултат, макар и да не е ясно доколко добър. Във всеки случай е доста важно, че Путин обръща внимание на това. Бъдещето на всяка страна зависи от демографията и един поглед към тези числа в повечето страни от Западна Европа ясно показва, че средносрочното им бъдеще никак не е розово - ако ниската раждаемост при европейците продължи, в съчетание с миграцията от Африка и Близкия Изток, някои страни до 22-и век вече ще са изгубили европейския си облик. Русия иска да направи всичко възможно, за да избегне подобен сценарий. Истината е, че думите на Путин за демографията и решителността за действия в тази насока са много по-важни от оставката на Медведев и останалите неща, на които международната преса обърна внимание.