Убийството на ген. Солеймани

Раздел: Кратки разбори
05.01.2020 г. ▶

Убийството на иранския генерал Солеймани от страна на САЩ е доста плашещо начало на 2020 г. Той беше един от най-важните хора в Иран, и убийството му е тежък удар за страната. С действието си Тръмп изглежда иска да предизвика мощен отговор - достатъчно мощен, за да му развърже ръцете за война срещу Иран. Заканите от страна на Иран веднага дойдоха, но съвсем друг е въпросът дали могат и дали биха искали да ги изпълнят. За персите е пределно ясно какво би последвало при отговор със съответстваща мощ от тяхна страна - война. Война, за която със сигурност са готови, но надали желаят. Война, която САЩ трудно биха могли да приключат бързо, както стана например в Ирак. Би се проточила с години, а съществува и рискът Русия да се намеси на страната на Иран, и да бъде запалена Трета световна война. Но със сигурност разрушителна война за Иран, която те няма как да искат.

Тръмп има достатъчно оправдания за действията си. Скорошното нападение над американското посолство в Ирак от страна на шиити, протестиращи срещу американска бомбардировка, убила 25 техни, които според САЩ са терористи, подкрепяни от Иран, е очевидният повод за този ход на САЩ. Подобен отговор е разбираем - Солеймани се слави като човекът зад кулисите на подобни задгранични операции на Иран, макар и да няма ясни доказателства, че властта в Техеран стои зад нападението над посолството.

Тръмп също така печели точки и на вътрешнополитическата сцена. „Ястребите на войната“ в неговата партия са меко казано доволни и, ако шансът в Сената той да загуби гласуването за отстраняването си досега беше малък, след това убийство вече е почти нулев. „Демократите“ го нападнаха, което естествено не е изненада, но половинчатите им обвинения по този повод само засилват впечатлението, че са объркана партия, вкопчила се в омразата си към Тръмп, която изглежда има все по-малко обосновка, която да спечели някого извън най-верните им гласоподаватели. Да, увеличаването на опасността от война отблъсква част от последователите на Тръмп, които го избраха именно защото той обещаваше САЩ да спрат с безсмислените войни. Но все още война няма.

Важното геополитическо послание на Тръмп е, че САЩ може и като цяло да са в упадък и да се оттеглят от ролята на абсолютен световен хегемон, но все още имат военна сила на върхово равнище, и регионални сили като Иран не трябва да си въобразяват, че ще могат да ги провокират безнаказано.

Сега въпросът е какъв ще бъде отговорът на Иран. Ако те отговорят с нещо подобно като мощ, войната би била неизбежна. А тя за тях не е добър вариант. Тръмп ги е притиснал до стената, и само с умело маневриране могат и да избегнат войната, и да запазят геополитическото си достойнство. Логично би било вместо мощен ответен удар да нанесат няколко по-малки удара по САЩ и дори по-скоро по съюзниците им Израел и Саудитска Арабия. Удари с тактическа стойност, но не и достатъчно мащабни, за да бъде оправдано започването на още една война пред американското общество, станало впрочем доста по-чувствително след лъжата за оръжията за масово поразяване на Ирак. Може би и Тръмп добре разбира това, и войната не е неговата истинска цел, освен ако персите не са достатъчно глупави да я поискат.

Борис Джонсън - Личност на 2019 г. на Буревестник - Български подкаст за геополитика

Раздел: Кратки разбори
30.12.2019 г. ▶

Личност на годината на Буревестник - Български подкаст за геополитика е Борис Джонсън от Великобритания!

Първият ни избор за личност на годината беше доста лесен. Няма друг човек в геополитиката, който да пожъна такъв успех през изминаващата година, както Джонсън. Ключовият момент за него дойде през юли, когато спечели вътрешните избори за водач на Консервативната партия, след оставката на изключително слабата Тереза Мей, чието правителство той напусна година по-рано, след като му дойде до гуша от несъстоятелната позиция на Мей относно Брекзит. При обявяването на кандидатурата си, Джонсън получи силна подкрепа от американския президент Доналд Тръмп, който изрази увереност, че от Джонсън би излязъл силен министър-председател на Великобритания. Още в предварителните кръгове на вътрешните избори той поведе уверено, и в крайна сметка във финала смачка останалия като кандидат на статуквото Хънт (който впрочем е човекът, който го наследи като външен министър в проваленото правителство на Мей) с почти 2/3 от гласовете на редовите членове на партията.

Така Джонсън стана министър-председател, но беше ясно, че с тогавашния парламент трудно можеше да се постигне нещо. Джонсън договори сравнително мека сделка за излизане с ЕС, с надежда, че ще привлече поне част от опозицията да я подкрепи. Но не само, че не успя, а и някои народни представители от собствената му партия му забиха нож в гърба, гласуваха против, и за него беше невъзможно да удържи мнозинство и да осъществи излизането на 31-ви октомври, което обещаваше през лятото. Джонсън осъществи чистка, отстранявайки от партията опълчващите му се по въпроса за Брекзит и отложи с още 3 месеца излизането заради принуда от парламента, но в крайна сметка успя да постигне споразумение с опозицията за свикване на нови избори през декември. Избори, които да бъдат своеобразен втори референдум за Брекзит.

И Джонсън, Консервативната партия и Брекзит спечелиха тези избори безапелационно. След като Партията на труда (т.нар. „лейбъристи“) предаде гласувалите за Брекзит трудещи се в много английски градове (особено на север), обявявайки, че ще подкрепи втори референдум за Брекзит, консерваторите спечелиха дори в десетилетни бастиони на своите противници. В крайна сметка, Джонсън спечели за Консервативната партия най-голямото мнозинство от времето на Маргарет Тачър.

И вече, въоръжен с това мнозинство, Джонсън ще се опита да прокара сделка за излизане на 31-ви януари, която е подобна на предишната, която договори. Все пак, в нея има някои промени - тя е по-твърда и Джонсън очевидно има намерение да защити по-добре интересите на страната си. В парламента тя вече беше одобрена, предстои да видим дали ще бъде приета и в ЕС. Но датата за излизане е твърда и алтернативата пред ЕС е излизане без сделка, което Джонсън не изключва като възможност, не я изключваше и още като обявяваше кандидатурата си. А излизане без сделка е кошмарен вариант не за Великобритания, както глашатаите на статуквото плашеха повече от 3 години, а за ЕС. Така че Борис Джонсън е точно в силната позиция, за която е мечтал.

През 2020 г. ще видим как той ще я развие.

Обзор на геополитическата 2019 г.

Раздел: Кратки разбори
28.12.2019 г. ▶

Изпращаме една интересна от геополитическа гледна точка година, в която обаче не станахме свидетели на някакви преломи, способни да преобърнат хода на Историята, а само на затвърждаване на тенденциите. Народите продължават уверено да се отскубват от пагубния неолиберален, глобалистически модел, и да проправят пътя си напред. Многополюсният свят вече е факт, и ще става все по-отчетлив. Каза го и американският президент от трибуната на ООН, макар и с малко по-различни думи: „Бъдещето не принадлежи на глобалистите, а на патриотите.“

Видяхме провала на САЩ да свалят президента на Венецуела - начинание, в чийто успех малцина се съмняваха, предвид икономическите проблеми на страната. Оказа се обаче, че Мадуро е добър ученик на Уго Чавес, и не е забравил поуките, извадени при опита за преврат срещу предшественика си. Подкрепата на войската се оказа ключова, каквато беше и липсата ѝ в голямата победа за американската външна политика - превратът срещу Ево Моралес в Боливия, който обаче беше движен най-вече от вътрешни фактори. В същото време текат протести в Еквадор и Чили, понастоящем управлявани от приятелски настроени към Вашингтон хора.

През март влязоха в сила новите разпоредби на Базелския комитет за банков надзор, своеобразното световно банково правителство, които показват, че и банкерите приемат отмирането на епохата на глобализма (или на всемогъщия американски долар) и се подготвят за многополюсния свят. Златото, което в отчетите на банките досега се броеше наполовина, отново става със стойност, равносилна на тази на парите във валута.

През април видяхме печалния за свободата на словото и позорен за Еквадор арест на Джулиан Асанж в Лондон, след като той беше изхвърлен от посолството по нареждане на президента Морено. Асанж го очаква нерадостна съдба и вероятно ще прекара остатъка от живота си в затвора. Позор за журналистиката беше пуделското махане с опашки на големите медии и овчият възторг от предстоящата разправа с човек, публикувал хиляди скрити от обществото документи, от които досега нито един не е бил фалшив. А някой някога беше казал, че работата на журналиста е да държи постоянно на мушка властта.

През май бяха изборите за Европейски парламент. Макар и той да е една до голяма степен куха структура, те бяха нелош индикатор за нагласите на народите. Възходът на национализма и пробуждането на народите и желанието им сами да определят съдбата си и тук беше налице, макар и на места, например в Австрия, чрез скандала с Щрахе, статуквото да съумя да ги тушира до известна степен. Видяхме първата национална изборна победа на Лигата на Матео Салвини. На другия полюс имаше възход на зелените в няколко страни в Европа, но проучванията към края на годината показват, че с истерията покрай Грета Тунберг кукловодите са пресолили манджата и има известно отдръпване на „зеления“ електорат.

През октомври Китайската народна република навърши 70 години, което беше отбелязано с внушителен военен парад. През 2019 г. Китай беше безмилостно нападан от правителството на Тръмп, не само чрез продължаващата търговска война, а и чрез протестите в Хонконг, поддръжката от САЩ и Великобритания за които е очевидна. Всъщност Китай няма нужда да извършва каквито и да били открити действия на този фронт, за да удържи победа, и Си Дзинпин засега не се поддава на провокациите. Но темата е с продължение.

В самия край на годината видяхме разгромната победа на Борис Джонсън и консерваторите във Великобритания, която „циментира“ Брекзит, отново напук на глобалистическите щения, както и фарса, наречен „импийчмънт на Тръмп,“ показващ пълното отчаяние на неговите противници в САЩ и легитимиращ неговите твърдения, че е жертва, тъй като „присъдата“ беше издадена без никакви доказателства, и ще падне с лекота в контролираната от републиканците горна камара. Този ход увеличи още повече и без това големите, с оглед неадекватните водещи кандидати на „демократите,“ шансове на Тръмп за втори мандат.

На практика, ЕС остава единствената крепост на неолибералния глобализъм, и тя е с все по-затихващи функции, като тази тенденция само ще се влоши още повече с приетите безумни нови мерки за „борба с климатичните промени,“ които само ЕС има намерение да си спазва, и така да си ограничи значително и без това не особено процъфтяващото на фона на САЩ или Китай стопанство (да припомним, че Германия е в рецесия). Още повече, понеже нито САЩ, нито Китай, нито Индия или останалите развиващи се страни имат намерение да си налагат подобни ограничения, дори и да би имало някакъв ефект за климата от действията на ЕС, той би бил нулиран с лекота от останалите.

Интересни събития имаше и във връзка с Япония, Северна Корея, Иран, Турция, Индия, Каталуния и др. Можете да изслушате нашия пълен обзор на 2019 г. във вече публикувания Брой 9 на Буревестник - Български подкаст за геополитика. През идната 2020 г. ви желаем здраве, мир и благоденствие!